— Аз клечки не ям! — отвърна котаракът.
— А какво ядеш?
— Мишки.
— Ще видиш ти мишки, когато си видиш опашката.
— Защо?
— Защото оная злосторница, дето е в улея, се заканва да превърне в пепел всичко. Наместо да се прозяваш на покрива, иди я наковлади на стопанката!
— Тъй ли? Отивам! — измяука котаракът Петър и се смъкна по водосточната тръба.
Влезе в готварницата през отворената врата и се замота в краката на стопанката.
— Бягай оттука! Все на покрива се излежаваш, а мишките изпоядоха всичко. По-скоро в зимника! — кресна стопанката и ритна Петър.
Котаракът се втурна слепешката, скочи на умивалника и обърна легена, който беше препълнен с нечиста вода. Водата рукна надолу през тръбата, зашумя, напълни сухия улей, грабна, кибритената клечка и я понесе към помийната яма.
— Как тъй? Аз не искам! Аз съм клечка над… — записка кибритената клечка, но не можа да си довърши думите, тъй като намокрената и главичка омекна и горделивата клечка, която се заканваше да запали целия свят, пропадна в ямата.