В едно интервю Станислав Лем казва: „Колкото по-дълго живея, толкова повече се съмнявам в шансовете на човешкия род да оцелее.“ Романът „Фиаско“ е израз на този песимизъм. Но не бива да забравяме, че книгата е писана преди няколко години, когато над човечеството действително беше надвиснала угрозата на глобална ядрена война, когато американската инициатива за стратегическа отбрана, предвиждаща изнасянето на въоръженията в Космоса, създаваше реална заплаха и лесно можеше да се предвиди как, ако нещата продължат да се развиват в същата посока, ще се стигне до образуване на космическа сферомахия около Земята. Сферомахията около планетата Квинта е просто екстраполация на тогавашната ситуация на нашата планета. За щастие политическата обстановка в света през последните години коренно се промени и сега можем да възприемаме „Фиаско“ като антиутопия, като предупреждение към човешкия разум и човешката съвест.
Романът „Фиаско“ вълнува. Ужасява. Шокира. Напомня ни, че най-големите опасности за човека се крият в него самия. Нека не забравяме тази проста истина.