Очите й се спираха върху Чарли. Колко строен изглеждаше той с тънкото си тяло (Ужасно е! Колко бързо расте на височина! Пак му станали къси ръкавите на смокинга!), с къдравите си кестеняви коси, с розовата си кожа и сините си очи с дълги мигли. Може и да не е толкова бляскаво схватлив като Саймън, но е добър, а и надарен с художествен усет до мозъка на костите си. Но кой знае какво би станало от него, ако тя бе избягала от Лесли и ако Лесли се отдадеше на пиянство; ако Чарли не бе израснал сред културната атмосфера и нежните грижи за него в бащината му къща, а останеше сам да си пробива път в живота като Саймън? Горкият Саймън! Веднъж след такива мисли Венеция излезе на следващата сутрин и му купи половин дузина вратовръзки. Момчето, изглежда, се зарадва.
— Много мило от ваша страна. Никога в живота си не съм имал повече от две вратовръзки.
Венеция толкова много се трогна от внезапното си великодушие, че я обзе ненадейно състрадание.
— Горкото момче! Самичко в живота! — викна тя. — Трябва да е ужасно, като си нямаш родители!
— Ами… майка ми била развратница, а баща ми пияница, тъй че сигурно не съм загубил твърде много.
Саймън беше на седемнадесет години, когато каза тези думи.
Нищо не помагаше, Венеция просто не можеше да го обикне. Той беше рязък, циничен, безскрупулен. Тя се озлобяваше, като виждаше колко много се възхищаваше от него синът й; Чарли го смяташе за извънредно даровит и му предсказваше голямо бъдеще. Дори и на Леели правеше впечатление начетеността на Саймън и яснотата, с която се изказваше още отсега, макар че беше още юноша. Още в прогимназията Саймън се прояви като разпален социалист, а в Кеймбридж стана комунист. Лесли изслушваше безразсъдните му теории с добродушна търпеливост. За него всичко това беше само плещене; неговият инстинкт му подсказваше, че не са нищо друго освен празни приказки и че нямат нищо общо с действителния живот.
— А ако стане знаменит журналист или влезе скоро в парламента, нищо няма да ни вреди да си имаме и един приятел в противния лагер.
Убежденията на Лесли бяха либерални, твърде либерални; той признаваше например, че социалистите имали някои идеи, срещу които никой разумен човек не можел нищо да възрази; теоретически той беше безусловно съгласен каменовъглените мини да бъдат национализирани и не виждаше защо държавата да не може също тъй добре да ръководи и частни предприятия, както и държавните институти; но той смяташе, че не бива да се отива твърде далече. Например държавата изобщо не бива да се меси в поземления доход или пък на собствениците на работнически жилища. Във всеки голям град трябва да има работнически жилища — низшите класи дори ги предпочитат пред разкошните жилища. Не защото собствениците на имението Мейсън нямаха желание да направят в това отношение всичко възможно, но не може да се иска от наемодателите да пускат хората да живеят безплатно в жилищата им, а и напълно справедливо беше капиталът му добре да се олихвява.
Саймън Фенимър реши да поработи няколко години като чуждестранен дописник, за да може по-основно да се запознае с континенталната политика. По такъв начин той очакваше да натрупа големи предимства за бъдещата си парламентарна кариера, защото ставаше дума за област, по която останалите лейбъристки депутати неизбежно можеха да имат твърде малко познания. Но когато Леели тръгна с него към редакцията, го предупреди, че собственикът на вестник бил готов да приеме на работа някой даровит младеж, но бил твърде богат човек, та не можело да се очаква да остане с добро впечатление, ако Саймън започне да излага пред него твърде революционни гледища. Въпреки това Саймън направи отлично впечатление на вестникарския магнат със скромното си държание, с голямата си енергичност и непринудения си разговор.