— Никой. Те не се издигат чрез избори, а по силата на събитията.
— То значи малко да се преувеличава, нали?
— Диктаторът се издига до върха, защото е роден за водач. Той има волята да завземе властта. Има смелост и въодушевление, способност, трудолюбие и енергия. От нищо не се страхува, защото за него опасността е солта на живота.
— Никой не може да каже, че нямаш добро мнение за себе си, Саймън — усмихна се Чарли.
— От къде на къде идваш до това заключение?
— Ти си въобразяваш, смятам, че притежаваш всички тези качества, които току-що изброи.
— Какво ти дава право да предполагаш това? Аз се познавам толкова добре, както никой друг не познава себе си. Знам какви способности имам, но знам и границите си. Един диктатор трябва да притежава мистическа привлекателност, трябва да има силата да хвърля последователите си в религиозно опиянение. Трябва да представлява такава магнетическа личност, че те да считат за своя привилегия да жертват живота си за него. Трябва да го чувствуват като свое собствено превъплъщение, само че много по-голямо. Аз нямам нищичко от всичко това. Аз по-скоро отблъсквам, отколкото да привличам. Бих могъл да накарам народа да се страхува от мен, но никога не и да ме обича. Ти сигурно си спомняш какво е казал веднъж Линкълн: „Човек може да си позволи винаги да счита част от народа за глупаци, целия народ — сегиз-тогиз, но целия народ винаги — не може!“ Но тъкмо това трябва да може един диктатор да си позволи; той трябва да може целия народ винаги да счита за глупав, а за тази цел има само едно средство: да мами самия себе си. Никой от диктаторите няма ясен, логичен ум. Той има магнетизъм, чар, мощта да увлича, но ако разгледаш думите му под микроскоп, ще видиш, че духовните му способности не са достатъчни; той може да действува, защото действува по инстинкт, но започне ли да мисли, всичко у него се обърква. Аз не мога да стана диктатор, защото имам много ясен ум, а много малко чар. Освен това по-добре е диктаторът, който идва на власт чрез пролетариата, да произхожда от самия пролетариат. Тогава за работническата класа ще бъде по-лесно да се отъждестви с него и ще бъде толкова по-готова да му се подчинява и да го почита. Техниката на революцията е вече напълно установена. При подходящи условия много лесно е за известна група решителни мъже да вземат в свои ръце властта; мъчно е след това да я задържат… Руската революция доказа най-ясно, а италианската и германската малко по-ясно, че само едно средство има да се постигне тази цел: терор! Стане ли работникът държавен глава, изложен е на изкушения, на каквито само един извънредно силен характер може да устои. Той трябва да бъде почти свръхчовек, за да не допусне на блюдолизци да му завъртят главата, и на необичайния за него разкош да подрони решителността му. Работникът е по природа сантиментален, добродушен и затова лесно се трогва. Щом постигне каквото желае, той се успокоява и оставя събитията да следват своя ход. Прощава на неприятелите си и се учудва до немай-къде, когато те му забият нож в гърба, щом се обърне на друга страна. Затова има нужда рамо до рамо с него да застане някой подготвен по рождение, възпитание, житейски опит и характер да посреща равнодушно съблазните на величието и да бъде неподатлив на разрушителното влияние на успеха.
От известно време Саймън беше започнал да се разхожда насам-натам из стаята. Сега той се спря изведнъж и застана пред своя приятел. Той представляваше странна картина с бледото си небръснато лице, с чорлавата си коса и с халата, разкривен около възслабото му тяло. Но не много отдавна младежи със също такова бледо лице, със също такива дрипави дрехи, напомнящи работническа блуза, бяха крачили из мръсните си стаи и бяха говорили за своите мечти, също тъй неосъществими наглед… И все пак времето и благоприятните условия бяха превърнали мечтите им в действителност, та същите тези младежи, след като с кръвопролитна борба си бяха пробили път до властта, сега държаха в свои ръце живота на милиони човешки същества.
— Чувал ли си за Джержински?
Чарли се сепна и изгледа приятеля си. Тъкмо за този човек му беше разказвала Лидия.
— Да, доста много.
— Дзержински бил аристократ. Произхождал от род, заселен в Полша още от седемнадесетото столетие, като собственици на голямо имение. Много образован и начетен човек. Ленин и старата гвардия извършили революцията, но без Дзержински тя щяла да се провали за една година. Той именно съзнал, че може да я спаси само с терор. Добрал се до поста, който го превърнал в господар на полицията и организирал ЧК. Превърнал я в оръдие за потисничество, пригодил я да работи с точността на часовник. В работата си не е допускал да го отклоняват от правия път нито омраза, нито обич. Прилежанието му било извънредно голямо. Работел по цели нощи, за да разпита лично заподозрените, а погледът му толкова се изострил, че прониквал чак до дъното на душата, и никой не можел да скрие от него тайните си. Той въвел системата за заложниците — едно от най-ефикасните средства за поддържане на реда. Подписвал със собствената си ръка стотици, дори и хиляди смъртни присъди. Водел живот със спартанска простота. Силата му се криела в това, че нищо не искал за себе си. Единствената му цел била да служи на революцията. Той станал най-могъщият човек в цяла Русия. Народът посрещал Ленин с ликуване, боготворял го, но Дзержински бил истинският господар на Русия.