— Както виждам, заклали сте угоеното теле за блудния син — каза той и погледна жена си дяволито.
— Хубаво ли се храни в Париж, Чарли? — запита мисис Мейсън.
— Много хубаво. Не отидох в нито един от модерните ресторанти, знаеш. Ние все в малки ресторанти се хранехме, в Латинския квартал.
— О-о… кои вие?
Чарли се поколеба за миг и се изчерви.
— Със Саймън се хранехме.
И вярно беше. С отговора си той прикри истината, без да се налага да прибягва до истинска лъжа. Мисис Мейсън забеляза, че мъжът й я погледна многозначително, но тя не му обърна внимание, а се залови да оглежда сина си с поглед, изпълнен с най-нежна обич. Чарли пък се държеше най-непринудено и съвсем не можеше да предположи, че майчиният му поглед се стремеше да проникне чак до дъното на душата му и да зърне тайните, които той се мъчеше да прикрие там…
— Ами ходи ли да разгледаш картините? — запита го майка му галено.
— Бях в Лувъра. Картините на Шарден много ми харесаха.
— Тъй ли? — обади се Леели Мейсън. — Аз пък не мога да кажа, че ми е правил голямо впечатление. Винаги ми се е виждал доста скучен — той премигна от радост, задето тъй хубаво се беше изразил. — Между нас казано — Шарве повече ми харесва от Шарден. Той поне е модерен.
— Баща ти е невъзможен! — усмихна се мисис Мейсън снизходително. — Шарден е много добросъвестен художник, един от по-малките художници на осемнадесетия век. Естествено, не е от великите.
За да кажем самата истина, те много по-силно изгаряха от нетърпение да му разкажат за себе си, отколкото да го чуят той да им разправи за посещението си в Париж. Компанията у братовчеда Уилфред била нещо знаменито и толкова уморени се върнали, че щом се нахранили, веднага си легнали. От това се виждало колко чудесно се забавлявали.
— Един кавалер поиска ръката на Патси! — каза Лесли Мейсън.
— Много ли голямо събитие беше? — запита Патси. — За нещастие горкото момче беше едва на шестнадесет години. Аз му отговорих, че наистина съм много покварено момиче, но не чак дотолкова, че да крада деца от люлките им. После го целунах целомъдрено по челото и му казах, че ще му бъда сестра.
Патси продължи да бъбри весело. Чарли я слушаше с усмивка, а мисис Мейсън използува случая, за да го огледа основно. Той наистина беше много хубав и бледостта му отиваше много. Странно блаженство изпълни сърцето й, когато се замисли колко възхитени от него трябва да са били жените в Париж. Тя беше сигурна, че е ходил в някой от онези отвратителни домове. Какъв ли успех ще е имал там, тъй млад, тъй свеж, тъй прелестен сред пълните, плешиви, гнуснави дъртаци, които са омръзнали на жените! От каква ли девойка трябва да се е почувствувал привлечен? Дано да е била някоя млада, миловидна девойка. Казват, че мъжете били привличани от жени като майките им. Тя беше сигурна, че той трябва да е бил очарователен любовник, другояче не можеше и да бъде; тя се гордееше с него, неин син беше той, тя го беше носила в утробата си. Миличкият, колко блед и изморен изглежда. Странни мисли й минаваха през ума, но мисис Мейсън за нищо на света не би ги споделила с когото и да било. Тя изпитваше известна тъга и известна ревност… да, ревност срещу девойките, с които той вероятно е спал. Но същевременно се чувствуваше и горда, ах, толкова горда, че той беше тъй силен и хубав, и мъжествен!
Лесли прекъсна веселото бъбрене на Патси и мислите на майката.
— Да му кажем ли голямата тайна, Венеция?
— Разбира се.
— Но Чарли, трябва да си мълчиш. Братовчедът Уилфред се нареди най-сетне. Има един бивш вицекрал на Индия, партията му търси сигурна избирателна околия, та Уилфред ще му отстъпи своята, а срещу това ще му дадат титлата лорд. Ти какво ще кажеш?
— Чудесно!
— Разбира се, той сега се прави, че не му е много до тази работа, но всъщност чак до ушите се радва. Пък знаеш ли, за всички ни е хубаво. Да си имаш един лорд в рода, повдига ти престижа. Дава ти един вид обществено положение. Като си помисли човек от какво сме започнали!