— Смятам, че е било крайно недобросъвестно от твоя страна — обади се Чарли. — В края на краищата били са простички, честни и почтени хорица — обикновени хорица, в най-лошия случай, — та са се опитвали да правят онова, което са считали за правилно. И нещо повече — по всяка вероятност са били готови и да бръкнат в джоба си, за да докажат искреността на убежденията си.
— И аз така мисля. Толкова пари паднаха тогава, както никога. После уредникът на събранието каза на моя шеф, че се дължало само на моята бляскава реч.
Чист по душа, Чарли се натъжи. Саймън не беше същият, какъвто го знаеше някога. По-рано, колкото и крайни да бяха теориите му, колкото и да дразнеха с начина, по който ги излагаше, в тях въпреки всичко имаше нещо благородно. В него тогава нямаше никакво самолюбие. Негодуванието му беше насочено срещу потисничеството и жестокостта. Неправдите го караха да се вбесява. Саймън обаче не забеляза впечатлението, което предизвикаха думите му върху Чарли, или пък му беше все едно. Той изцяло беше зает само със себе си.
— Само ум не стига на този свят. И без красноречие не се излиза наглава, но в края на краищата то е нищожна дарба. Керенски притежаваше и едното, и другото — а каква полза имаше от тях? Всъщност само едно нещо има значение — характерът! Та аз си поставих за задача да усъвършенствувам характера си. Убеден съм, че човек може всичко да направи със себе си, стига да се постарае. Достатъчно е само да има воля. Аз трябва да се науча да бъда безчувствен към оскърбления, към пренебрежение и присмех. Духовното ми превъзходство трябва да бъде толкова съвършено, че когато дори ме хвърлят в затвора, пак ще се чувствувам свободен като птичка в небесата. Трябва да стана толкова силен, че като правя грешки, да не се разколебавам, а да извличам поука от тях как именно трябва да постъпвам. Трябва толкова твърд да стана, толкова много да се каля, че да устоявам не само на изкушението да съжалявам хората, но и изобщо да не чувствувам никаква милост. Трябва да изкореня от сърцето си всякаква наклонност към любов.
— Защо?
— Нямам право да оставя разсъдъка си да бъде замъглен от чувства към някое човешко същество. Ти си единственият човек на света, Чарли, който изобщо някога ми е бил мил. Няма да си отдъхна, докато не се уверя, че съм в състояние да те изправя на стената, без да ми мигне окото, без нито за миг да съжалявам и със собствените си ръце да те застрелям, ако бъде необходимо да го направя.
Очите на Саймън бяха станали големи и тъмни, изглеждаха дълбоки. Приличаха на старо огледало в някоя запустяла къща, когато му се изтрие толкова амалгамата, че като се гледаш в него, не виждаш себе си, а някаква тъмна, мрачна далечина, в която сякаш дремят образите на отдавна изчезнали събития и отдавна изгаснали страсти, всъщност мъртви вече, но все пак още живи на вид, сякаш им е вдъхнат някакъв прикрит, тайнствен живот.
— Учуди ли се, че не дойдох на гарата да те посрещна?
— Много мило щеше да бъде, ако беше дошъл. Реших, че не си имал време.
— Знаех си, че ще се разочароваш. Най-натовареният час в редакцията е тогава. По това време трябва всеки миг да бъдем готови да телефонираме в Лондон всички новини, събрани през деня. Но днес е 24 декември, утре е Коледа, вестникът не излиза, затова можех лесно да се освободя. Не дойдох на гарата, защото страшно ми се искаше да дойда. Още откакто ми писа, че ще дойдеш, станах като болен от нетърпение да те видя. Когато влакът пристигна и знаех, че ще се въртиш из гарата, загубен из тълпата и ще ме търсиш, грабнах една книга, залових се да чета. Седях над нея и правех усилие да внимавам в редовете, не си позволявах да се вслушвам в телефона, макар и да знаех, че всеки миг трябваше да зазвъни. Когато най-сетне наистина зазвъня и разбрах, че сигурно ти се обаждаш, толкова много се зарадвах, че ми идваше да се заудрям с юмруци по главата. Насмалко не щях да отида на апарата. Повече от две години минаха, откак правя усилия да се отърва от чувствата си към тебе. Да ти кажа ли защо исках да дойдеш тука? Човек идеализира хората, когато са далеч — раздялата прави сърцето ни по-меко. А после, когато ги видим, отново, оставаме изненадани колко много сме си въобразявали за тях. Мислех няколко дни, те ще са ми достатъчни да убия в себе си и последната си привързаност към тебе.