— Да не би да имаш тогава желание да прекъснеш всякакви човешки връзки? — запита той колебливо.
— Всички! Аз трябва да бъда свободен. Нямам право да допусна друго лице да придобие власт над мене. Именно по тази причина изхвърлих малката шивачка. Тя беше нежна и мила. Беше се примирила като бедните, на които и през ум не им минава, че животът може да бъде и друг, освен тежък. Никога не бих могъл да я обикна, но си знаех, че нейната признателност, нейното обожание, желанието й да ми се харесва и невинната й веселост можеха да станат опасни за мене. Чувствувах, че тя лесно можеше да се превърне в навик, от който не бих могъл вече да се отърва. Няма по-опасно нещо на света от женското ласкателство; ние имаме толкова голяма нужда от тази отрова, че се превръщаме в нейни роби. Аз трябва да стана толкова безчувствен към ласкателствата, както съм вече безчувствен и към оскърбленията. Нищо тъй силно не привързва мъжа към жената, както добрината, която той й е направил. Тази женичка имаше за много неща в живота все да ми благодари, тъй че аз никога не бих могъл да се отърва от нея.
— Но слушай, Саймън, и ти имаш човешки страсти, както всички останали. На двадесет и три години си.
— Толкова ли са належащи половите ми желания? По-малко належащи, отколкото ти си ги представяш. Когато работиш от дванадесет до шестнадесет часа на ден и спиш средно по шест часа, когато се задоволяваш с един обед — колкото и чудно да ти се вижда, тогава другите ти желания стават по-слаби. В Париж има толкова много възможности човек да задоволява евтино половите си нужди и с колкото може по-малко губене на време. Щом видя, че желанието ми започва да ми пречи на работата, отивам при някоя жена, както бих взел очистително, ако имах запек.
В ясните сини очи на Чарли светна весело пламъче, а пленителна усмивка разтвори устните му и разкри здравите му бели зъби.
— Но не губиш ли много нещо от живота? Младостта е само веднъж.
— Вероятно. Но аз знам, че човек не може нищо да постигне на този свят, ако не съсредоточи силите си само върху едно нещо. Честърфийлд каза последната дума върху половите сношения: удоволствието е бегло, положението смешно, загубата осъдителна. Може да е такъв инстинкт, че човек да не може да го потисне, но който се оставя инстинктите да го отклоняват от пътя му, той е глупак за окайване. Аз не се страхувам вече от половото си желание. До няколко години ще се освободя напълно от изкушенията му.
— Толкова ли си сигурен, че ще можеш да се опазиш някой ден да не се влюбиш? Такива работи дори и с най-предпазливите хора се случват.
Саймън му хвърли странен поглед, почти враждебен, би казал човек.
— Ще изтръгна любовта от сърцето си така, както си изваждам наядените зъби.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
— Знам. Няма на света нещо, което да си заслужава човек да го направи, което да е лесно. Но тъкмо това е забележителното в човека: когато се отнася до неговото въздържане, когато трябва да извърши нещо, от което зависи съществуването му, човек намира сили в себе си да го извърши.
Приятелят му не каза нищо. Ако някой друг му беше заговорил така, както Саймън тази вечер, Чарли щеше да реши, че се преструва, за да направи впечатление. По време на тригодишното си пребиваване в Кеймбридж толкова много беше чувал най-различни суетни приказки, че със здравия си разум и със спокойния си усет за хумор можеше да прецени доколко трябва да им обръща внимание. Но той знаеше, че Саймън не беше човек, който говори само за да направи впечатление. Той толкова много презираше хорското мнение, че никога не би си направил труд да спечели удивлението им, като възприема поведение, което не отговаря на убежденията му. Той беше безстрашен и честен по душа. Когато казваше, че мисли така или иначе, човек можеше да бъде уверен, че е така; а когато казваше, че би постъпил по един или друг начин, тогава не можеше да има никакво съмнение, че думите му бяха верни. Но така както на Чарли му се виждаше нездравословен и неестествен начинът на живот, описван от Саймън, така също чудовищни и страхотни му се виждаха и мислите, които той толкова разпалено изказваше, че човек неволно ги приемаше за добре обмислени. Той установи, че Саймън беше отбягнал да отговори с каква цел толкова усърдно се калява; но в Кеймбридж Саймън беше разпален комунист, ето защо нямаше никакво съмнение, че той се подготвяше да играе своята роля в революцията, която тогава всички бяха сметнали за неизбежна. Чарли се занимаваше много по-усилено с изящните изкуства и беше следил оживените пререкания в стаята на Саймън с любопитство, но без да ги чувствува като нещо, което го засяга лично. А когато биваше принуден да изкаже разбиранията си по нещо, за което никога не беше се замислял сериозно, тогава той отговаряше също като баща си: каквото и да става на континента, в Англия не съществува никаква опасност от комунизма; примерът с Русия доказва, че комунизмът е нещо неизпълнимо; в света винаги е имало бедни и богати и така ще си остане; английският работник е толкова умен, че няма да се остави на шепа безсъвестни агитатори да го подведат, а освен това и положението му не е съвсем лошо.