— Е, как е, приятелят ви намери ли някоя девойка, която да го заинтересува?
— Седнете при нас за минутка да пийнем нещо. Той още се оглежда. Нощта е дълга.
Мадмоазел Ернестина седна и си поръча чаша оранжада, когато Саймън повика келнера.
— Съжалявам, че дойдохте на такава тиха вечер. Знаете, срещу Коледа мнозина трябва да си останат вкъщи. Но скоро ще имаме по-голямо оживление. Цели тълпи англичани са дошли в Париж за празниците. Четох във вестника, че „Златната стрела“ пътувал с три композиции. Вие, англичаните, сте голям народ. Имате пари.
Чарли се чувствуваше малко неловко и не продума нито дума, а дамата запита Саймън дали приятелят му разбира френски.
— Разбира се. Шест месеца стоя в Тур, за да го научи.
— Каква чудна област! Миналото лято, по време на отпуска ми, отидох там с автомобил и посетих всички замъци. Анжела е от Тур. Може да му е приятно на вашия приятел да танцува с нея — тя се обърна към Чарли: — Вие танцувате, нали?
— Да, с голямо удоволствие.
— Тя е много добре възпитана и произхожда от лично семейство. Посетих родителите й, когато бях в Тур, и те ми благодариха за всичко, което съм направила за дъщеря им. Много порядъчни хора. Не бива да допускате, че тук приемаме която и да е. Мадам е много строга в избора. Ние се ползуваме с добро име и искаме да го запазим. Всички тези момичета произхождат от семейства, които се ползват с голямо уважение в своите градчета. По тази причина предпочитат да работят в Париж, защото естествено не искат да причиняват неприятности на родителите си. Животът е тежък, човек трябва да изкарва препитанието си както може. Разбира се, не твърдя, че принадлежат към аристокрацията, но аристокрацията във Франция е покварена до мозъка на костите. Лично аз ценя добрата френска буржоазия много по-високо. Тя е гръбнакът на страната.
Модмоазел Ернестина правеше впечатление на разумна жена, със здрави разбирания. Човек долавяше, че напълно си струваше труда да изслуша гледищата й по социалните въпроси на деня. Тя погледна ръката на Саймън и като се обърна към Чарли, каза:
— Винаги се радвам, когато мосю Саймън идва. Добър приятел е на заведението. Не идва твърде често, но когато дойде, държи се като джентълмен. Никога не се напива, както мнозина наши сънародници, и човек може да разговаря с него за интересни неща. Винаги се радваме, когато идват журналисти. Често ми се струва, че водим малко затворен живот. Човек има нужда понякога да поговори с някого, който се намира в центъра на събитията. По такъв начин се откъсва от вечното еднообразие на всекидневието. Симпатичен човек е вашият приятел.
Тази сряда Саймън се държеше естествено и сърдечно, като че ли си беше у дома. Когато театралничеше, добре си играеше ролята. Човек оставаше с впечатление, че той долавяше някаква забележителна връзка между себе си и управителката на този публичен дом.
— Веднъж ме заведе на генерална репетиция на „Комеди франсез“. Цял Париж беше там. Академици, министри, генерали. Просто се смаях.
— А аз мога да добавя, че нито една дама не изглеждаше по-шик от вас. Репутацията ми порасна, като ме видяха заедно с вас.
— Щяхте да умрете от смях, ако бяхте видял какви физиономии направиха видните господа, които ме познават от „Сарай“, като ме видяха под ръка с мосю Саймън!