Чарли знаеше, че със своя злъчен хумор Саймън обичаше да си устройва такива шеги, като тази например — да се появи с подобна дама сред висшето общество. Поговориха още малко и Саймън каза:
— Слушайте, мила. Дошъл съм тук да намеря нещо особено за моя приятел — нали за първи път идва тук. Как мислите, да му представим ли княгинята? Не смятате ли, че ще му се хареса?
Усмивка озари строгото лице на мадмоазел Ернестина и тя се обърна към Чарли с весел поглед.
— Чудесна идея! Във всеки случай ще бъде нещо ново за вас! Тя е хубава жена.
— Изпратете тогава да я повикат. Нека да изпие чаша шампанско с нас.
Мадмоазел Ернестина повика един келнер.
— Кажи на принцеса Олга да дойде — после към Чарли: — Рускиня е. Естествено след революцията, просто очите си не можем да отворим от рускини. До гуша ни идват със славянския си темперамент. Известно време бяха интересни за клиентите ни, но сега им се наситиха. А освен това тези руснаци не са и сериозни хора. Само крещят и се карат. Варвари са всъщност и не знаят как да се държат. Но княгиня Олга е съвсем друга. Има си принципи, личи, че е с добро възпитание. Има нещо в нея, не може да й се отрече.
Докато тя разказваше, Чарли видя как келнерът се доближи до едно от момичетата, насядали на пейките, и й каза нещо. Чарли се беше оглеждал вече и още преди това я беше забелязал. Тя седеше на мястото си твърде кротко; човек би казал, че дори не чуваше и не виждаше какво ставаше около нея. Сега девойката стана, хвърли един поглед към масите и бавно се приближи. Някакво особено равнодушие се долавяше в походката й. Когато стигна до масата, девойката поздрави Саймън с лека усмивка и се ръкува.
— Видях ви като идвахте — каза тя, докато сядаше.
Саймън я запита дали ще изпие чаша шампанско.
— Моля.
— Господинът е мой приятел, има желание да се запознае с вас.
— Много съм поласкана.
Тя хвърли към Чарли поглед без следа от усмивка в него и продължи да го оглежда известно време, което му се видя болезнено дълго, но в очите й не заговори нито приветствие, нито насърчение; пълното й равнодушие би могло да бъде почти обидно.
— Хубав е — обади се най-сетне тя, а Чарли се усмихна свенливо. Сега по устните на рускинята се появи съвсем слаба следа от усмивка.
— На добър човек ми изглежда.
Чалмичката и шалварите на рускинята бяха от светлосиня прозрачна материя, гъсто осеяна със сребърни звездички. Не беше много висока. Лицето й беше ярко гримирано: бузите силно начервени, устните — тъмночервени, клепачите сини, веждите и миглите — черни. Съвсем не беше хубава, най-много миловидна, с доста изпъкнали лицеви кости, месесто малко носле и очи, нито хлътнали в кухините си, нито изпъкнали, а тъй да се каже, наравно с лицето, като прозорци, поставени на една равнина със стената. Очите й бяха големи и сини, а синият им цвят беше толкова силно подчертан от цвета на чалмичката и въглена на веждите и миглите; че очите й почти блестяха като пламък. Имаше стройно, изящно тънко тяло, чиято кожа беше бледокехлибарена, коприненонежна. Гърдите й бяха малки и заоблени, момински, с изпъкнали розови пъпчици.
— Защо не поканиш княгинята на танц, Чарли? — запита Саймън.
— Ще обичате ли? — запита я той.
Тя повдигна рамене едва доловимо и стана. В същото време мадмоазел Ернестина каза, че имала работа и се сбогува. За Чарли бе съвсем ново и възбуждащо преживяване танцът с полугола девойка. Дъхът му почти секна, когато почувствува голите й гърди върху тялото си. Ръката, която улови в своята, беше малка и мека. Но той беше благовъзпитан младеж с добри обноски и сметна за прилично да поведе вежлив разговор, както би направил с всяка друга девойка, с която току-що се е запознал и за пръв път танцува с нея. Тя му отговори не без желание, но той остана с впечатление, че не обръщаше някакво особено внимание на думите му. Очите й блуждаеха из залата, но с нищо не издаваше, че нещо е разбудило у нея любопитство. Когато я притисна малко по-силничко към себе си, тя прие това по-интимно държание без ни най-малкия признак, че изобщо го е забелязала. Тя просто остави кавалера си да прави каквото иска. Музиката престана да свири и те се върнаха на масата си. Саймън седеше сам.
— Е, как е? Хубаво ли танцува тя? — запита той на английски.
— Не особено.
Девойката изведнъж се разсмя — първият признак на вълнение от нейна страна. Смехът й беше непринуден и весел.