— Робер беше като обхванат от бяс. Никога не бях допускала, че е възможно мъж да обича толкова силно някоя жена, както той мене през тази нощ. Аз изобщо не знаех, че жена е способна толкова силно да обожава някой мъж, така както аз обожавах съпруга си през тази нощ. Той просто беше ненаситен. Изглеждаше невъзможно да се задоволи страстта му. Никоя жена в света не е имала такъв любовник. А той беше мой съпруг. Принадлежеше на мене, само на мене! Ако ми го беше признал, краката — му щях да целуна! Когато най-сетне заспа изтощен, зората вече проникваше между завесите. Но аз самата не можех да заспя. Докато светлината все повече се засилваше, аз се загледах в лицето му — то беше гладко като на момче. Той спеше, с двете си ръце преметнати върху мене, а по устните му играеше лека щастлива усмивка. Най-сетне и аз заспах.
— Робер още спеше, когато се събудих и съвсем тихичко се измъкнах от завивките, за да не го събудя.
Отидох в кухнята да му сваря кафе. Бяхме много бедни. Робер работеше в кантората на един борсов посредник, но се беше скарал с господаря си и беше напуснал, а след това не беше успял да си намери работа. Интересуваше се страстно от конните надбягвания, участвуваше в обзалаганията и от време на време донасяше вкъщи по някоя и друга печалба, макар че майка му се отчайваше, като го виждаше да се занимава с това; понякога пък изкарваше по малко пари, като продаваше употребявани автомобили. Но преживявахме главно с пенсията на майка му (тя беше вдовица на полкови лекар) и от малкото й спестени парици, колкото още имаше. Нямахме прислужница, свекърва ми и аз си вършехме домашната работа. Заварих я в кухнята, белеше картофи за обед.
— Какво прави Робер? — запита ме тя.
— Спи още. Ако го видиш какъв е! С разчорлената си коса, също като някое момче на шестнадесет години!
Кафето стоеше на печката, а и млякото беше топло. Сгорещих го и изпих една чаша. После тихичко се качих горе, за да взема дрехите на Робер. Той държеше облеклото му винаги да е безупречно и аз се бях научила да ги гладя. Исках когато се събуди да ги намери чисти и сложих ютията да се затопли. Когато слагах панталона му върху кухненската маса, забелязах, че по единия крачол имаше петна.
— Какво може да бъде? — викнах аз. — Панталонът на Робер е целият изцапан.
Мадам Берже скочи така бързо от стола си, че разпиля картофите. Тя издърпа панталона от ръцете ми и започна да го оглежда, после се разтрепера.
— Какво ли може да бъде? — казах аз. — Робер ще се ядоса. Новият му костюм.
— Видях, че майка му беше разтревожена, но французите са много смешни в това отношение — гледат на такива неща много по-различно от нас, руснаците. Не знам каква сума беше платил Робер за костюма си, но ако се повредеше, майка му цяла седмица нямаше да мигне при мисълта, че толкова много пари са били пръснати.
— Петната ще излязат — опитах се да я успокоя аз.
— Занеси горе кафето на Робер! — каза ми тя остро. Единадесет минава, време е да става. Остави там панталона. Знам какво да го направя.
Аз му налях една чаша и вече се готвех да се кача горе, когато чух Робер да слиза по стълбите. Той кимна на майка си и запита за вестника.
— Изпий си кафето, докато е горещо — казах му аз.
Той не ми обърна внимание, отвори вестника и започна да търси последните новини.
— Нищо няма във вестника — каза майка му.
Аз не разбрах какво искаше да каже. Робер прехвърли набързо страниците и отпи голяма глътка кафе. Беше необикновено спокоен. Взех балтона му и започнах да го четкам.
— Вчера си си изцапал панталона — каза майка му. — Днес трябва да облечеш синия си костюм.
Мадам Берже беше сложила панталона върху един стол. Донесе го и му показа петната. Той се загледа в тях продължително, а аз в това време го наблюдавах мълчаливо. Струваше ми се, че Робер не може да откъсне погледа си. Видя ми се странно. Според мене беше смешно да се гледа толкова трагично на една най-обикновена дреболия. Но такива са си французите — скъперници.
— Имаме бензин в къщи — обадих се аз. — С него ще изчистим петната. Или да дадем панталона да го почистят.
— Не ми отговориха. Робер мрачно се загледа в пода. Майка му обърна панталона, вероятно за да види дали има петна и по обратната страна, и забеляза, че в джоба имаше нещо.
— Какво имаш тука?
— Той скочи.
— Остави ги! Забранявам ти да тършуваш из джобовете ми!