— Опита се да издърпа панталона от ръцете й, но тя го изпревари, бръкна вътре в джоба и измъкна цяла купчина банкноти. Той се закова моментално на място, като видя, че тя ги беше намерила. Тя пусна панталона на земята, изпъшка, сякаш я бяха проболи с нож, и пресегна с ръка към сърцето си. Тогава видях, че и двамата бяха бледи като мъртъвци. Внезапно една мисъл ми мина през ума като стрела. Робер често ми беше казвал, убеден бил, че майка му имала скрити някъде из къщата много пари. Напоследък доста бяхме закъсали. Робер изгаряше от желание да отидем заедно с него на Ривиерата; аз още не бях ходила там, а той седмици наред вече само за това говореше: щом посъберем малко пари, ще заминем двамата да изкараме един меден месец, макар и малко късничко. Когато се оженихме, той още си беше на служба и не можеше да отсъствува от работа. Така, изведнъж ми мина през ума, че сигурно е спипал спестените пари на майка си. Изчервих се до ушите, като си представих, че може да ги е откраднал. Но въпреки това не бях изненадана. Ненапразно от шест месеца бях омъжена за него и знаех, че беше в състояние да сметне такова нещо за чудесна шега. Видях, че банкнотите в ръката на майка му бяха все по хиляда франка. По-късно научих, че били седем банкноти. Тя го гледаше облещена, сякаш очите й щяха да изскочат.
— Кога ги получи, Робер? — запита го тя.
Той се разсмя, но аз не забелязах, че беше нервен.
— Вчера ги спечелих на надбягванията — отговори той.
— Ах, Робер, Робер! — викна тя. — Нали обеща на майка си да не залагаш вече!
— Сигурна работа беше — заяви той. — Не можах да се стърпя. Сега можем да отидем на Ривиерата, душичке. Прибери ги. Иначе ще ми се изплъзнат между пръстите.
— Не, не! Не бива да ги вземе! — извика мадам Берже. Тя хвърли към Робер поглед, изпълнен с толкова неприкрит ужас, че се почувствувах засегната. После тя се обърна към мене.
— Върви горе да подредиш вашата стая! Не обичам къщата да стои по цял ден разхвърляна.
Забелязах, че искаше да се отърве от мене и нямаше желание аз да бъда в стаята, когато започнат да се карат. Тежко е положението на снахата. Мадам Берже обожаваше сина си, но той беше разсипник и я ядосваше до немай-къде. Сегиз-тогиз тя му правеше сцени. Понякога се затваряха двамата в нейната пристройка в дъното на градинката и аз ги чувах да крещят и да се карат. Обикновено той се връщаше оттам сърдит и намусен, а когато отново се виждах с нея, забелязвах, че е плакала. Качих се горе. Когато след време се върнах, те веднага прекратиха разговора си и мадам Берже ме помоли да купя малко яйца за обед. Обикновено Робер излизаше към обед и се връщаше чак вечерта, често много късно, но този ден си остана вкъщи. Чете книги, свири на пиано. Запитах го какво е имало между него и майка му, но той ми се скара да си гледам моята работа. През целия ден и двамата едва ли проговориха повече от десетина думи. Денят ми се стори без край. Когато си легнахме, аз се сгуших в Робер, обвих врата му с ръце. Направих го, за да го развеселя, но той ме отблъсна.
— И-их! Остави ме на мира! — извика той. — Днес нямам настроение за нежности. Други работи ми се въртят из главата.
— Почувствувах се страшно обидена, но нищо не му казах. Отдръпнах се от него. Той разбра, че ме е наскърбил, защото след известно време протегна ръка и ме пипна по лицето.
— Спи ми се, душичке — каза той. — Днес станах наопаки, но ти не се тревожи. Много пих вчера. До утре всичко ще ми мине.
— На майка ти ли бяха парите?
Той не ми отговори веднага.
— Да — каза най-сетне.
— Ах, Робер, как може да го направиш? — викнах му аз.
Той пак помълча една минута, преди да продума. Стана ми мъчно. Разплаках се.
— Ако някой те пита нещо, да знаеш: никакви пари не си виждала у мене! Не си знаела да имам пари!
— Как можеш да допуснеш да те издам? — викнах аз.
— И за панталона. Мама не можа да извади петната. Хвърли го.
— Внезапно си спомних, следобед, докато Робер свиреше на пианото, а аз седях до него, бях усетила миризма на изгорено. Бях станала да видя какво гори.
— Стой тука! — беше ми казал той.
— Но в кухнята нещо гори!
— Сигурно мама гори стари парцали. Страшно кисела е днес. Ще ти откъсне главата, ако слезеш долу да й додяваш.
Разбрах, че не е хвърлила панталона и не гореше стари парцали, ами ги е пъхнала в огъня да изгорят. Голям страх ме обзе, но нищо не казах. Той ме улови за ръката.
— Ако някой те запита нещо — каза ми той. — Трябва да кажеш, че толкова съм изцапал панталона си, когато съм чистил един автомобил, че не били вече за носене. Майка ми ги подарила завчера на един просяк. Ще се закълнеш ли, че е било така?