— Да — отговорих аз, но гласът ми едвам излизаше.
— Тогава той каза нещо страшно.
— От това може да зависи животът ми.
Бях толкова сломена, толкова ужасена бях, че не можах нищо да отговоря. Заболя ме главата дотолкова, че сякаш щеше да се пръсне. Не вярвам през тази нощ да съм мигнала. Робер спа неспокойно. Непрекъснато се стряскаше и се мяташе в леглото. Сутринта слязохме рано долу, но свекърва ми беше вече в кухнята. Обикновено тя се обличаше прилично и като излизаше, почти изглеждаше елегантна. Беше вдовица на доктор и дъщеря на генералщабен офицер; гордееше се много с общественото си положение и изобщо не даваше възможност на хората да се сетят колко много жертви й струваше да се облича така, както тя смяташе за необходимо, когато отиваше на гости при стари познайници от полка. С накъдрената си коса, с маникюра на ръцете си и с малко червило по бузите тя нямаше вид на по-стара от четиридесет; но тази сутрин беше ненапудрена, чорлава и по пижама; който я погледнеше в този момент, можеше да я помисли за някоя дърта сводница, която преживява от спестените си пари. Тя не каза добро утро на Робер, само безмълвно му подаде вестника. Аз го проследих, докато четеше, и забелязах как изражението на лицето му се промени. Той долови погледа ми, погледна ме и се усмихна.
— Е, гълъбче, какво става с кафето? — каза той весело. — Цял ден ли ще стоиш да зяпаш своя господар и повелител, или ще му дадеш закуска?
— Разбрах, че във вестника има нещо, което ще ми осветли донякъде нещата. Робер привърши закуската си и се качи да се облече. Когато слезе, аз се изплаших, защото беше облякъл светлосивия си костюм, с който беше излязъл преди два дни. Но тогава се сетих, че навремето си беше поръчал два панталона за това сако. Тогава много спориха по тази поръчка. Мадам Берже не беше съгласна с този разход, но Робер заяви, че не можел да си намери работа, ако не е прилично облечен, и най-сетне тя отстъпи, както винаги. Въпреки всичко тя настоя Робер да си поръча и втори панталон, защото винаги най-напред се изтърквали панталоните, затова в края на краищата това означавало известна икономия. Робер излезе и каза, че нямало да се върне за обед. Скоро след това и свекърва ми излезе да пазарува. Щом излезе, аз се нахвърлих върху вестника. Видях, че намерили мъртъв в жилището му някакъв англичанин, Теди Джордан, посредник по обзалаганията при конните надбягвания. Бил намушкан в гърба. Често бях чувала Робер да говори за него. Разбрах, че го е убил. Почувствувах такава болка в сърцето, че се уплаших да не умра на място. Разтреперих се от ужас. Не знам колко време съм стояла така. Не можех да помръдна. Най-сетне чух да щрака ключ в ключалката на външната врата и разбрах, че мадам Берже се връщаше. Оставих вестника на мястото му, където си стоеше по-рано, и се залових за работата си отново.
Лидия въздъхна дълбоко. Бяха дошли в ресторанта към един часа, може да е било и по-късно, но беше станало два часа, докато привършиха вечерята си. Когато влязоха, всички маси бяха заети, дори и пред бара имаше натрупани хора. Лидия беше говорила твърде дълго, хората се бяха разотишли. Пред бара нямаше вече навалица. Сега там седяха само двамина, а освен масата на Чарли и Лидия само още една маса беше заета. Келнерите поглеждаха нетърпеливо.
— Мисля, че трябва да си отиваме вече — каза Чарли.
— Искат да се отърват вече от нас!
В този миг хората от другата маса станаха. Жената, която им донесе дрехите от гардероба, донесе и балтона на Чарли и го сложи върху една съседна маса. Чарли поиска сметката.
— Сигурно ще намерим някое друго заведение, където да отидем?
— Можем да отидем в Монмартър. „Грааф“ цяла нощ държи отворено. Страшно съм уморена.
— Ако искате, мога да ви придружа до дома?
— При Алексей и Евгения? Днес не! Сигурно ще е пиян. Цяла нощ ще се кара с Евгения, че не възпитала добре децата, и ще оплаква нещастието си. Не искам да ходя в „Сарай“. По-добре да отидем в „Грааф“. Там поне е топло.
Тя изглеждаше толкова сломена и изтощена, че Чарли й направи едно предложение, макар и колебливо. Сега той си спомни какво му беше казал Саймън — че можел да си води в хотела, когото си иска.
— Слушайте! В моята стая имам две легла. Елате с мене.
Тя го изгледа недоверчиво, но той се усмихна и поклати глава.
— Само за спане, искам да кажа — добави той. — Нали днес съм пътувал, и аз съм капнал от умора.