— Добре.
Когато излязоха на улицата, не можаха да намерят такси, но до хотела не беше далеч, затова тръгнаха пеша. Един полузаспал нощен портиер им отвори вратата и ги придружи догоре с асансьора. Лидия си свали шапката. Челото й беше широко, бяло. Досега той не беше виждал косата й. Тя беше къса, накъдрена отзад, светлокестенява. Лидия захвърли обувките си и свали роклята си. Когато Чарли се върна от банята, където беше отишъл да си облече пижамата, Лидия не само си беше легнала, но дори и спеше вече. Той си легна и изгаси лампата. След като бяха излезли от ресторанта, не бяха си разменили ни го една дума.
Така прекара Чарли първата си нощ в Париж.
Глава IV
Когато се събуди, беше вече късно. В първия миг не можа да осъзнае къде се намира. После съгледа Лидия. Не бяха спуснали завесите и през жалузите се промъкваше сива светлина. Стаята с евтините си чамови мебели изглеждаше нечиста. В другото легло до неговото Лидия лежеше по гръб, с широко отворени очи и се взираше нагоре, в тавана. Чарли погледна часовника си. Присъствието на чуждата жена до него го смущаваше.
— Наближава дванадесет часа — каза той. — Аз бих предложил да изпием само по чаша кафе и после да отидем заедно да обядваме. Имате ли нещо против?
Тя го погледна сериозно, но не с ненавист в очите.
— Гледах ви, докато спите. Толкова спокойно спяхте, толкова дълбоко — като малко дете. Лицето ви имаше толкова невинно изражение. Поразително беше.
— Лицето ми е отвратително небръснато — отговори той.
Чарли се обади по телефона в администрацията и поръча кафе. Донесе им го една пълна камериерка на средна възраст. Тя хвърли към Лидия бърз поглед и я изгледа от главата до петите, но лицето й остана неподвижно. Чарли пушеше с лулата си, а Лидия — цигара след цигара. Говореха малко. Чарли не знаеше как да се държи в това особено положение, а Лидия изглеждаше потънала в мисли, и то в мисли без никаква връзка с него. След известно време той отиде в банята, за да се обръсне и изкъпе. Когато се върна, Лидия седеше по пижама в едно кресло пред прозореца. Прозорецът гледаше към двора. Нищо друго не се виждаше, освен прозорците на насрещните стаи, етаж след етаж. През тази сива коледна утрин гледката беше неизказано нерадостна. Лидия се обърна към него:
— Не можем ли тука да се нахраним, вместо да излизаме?
— Искате да кажете долу, нали? Щом така обичате. Не знам каква е храната тук.
— Няма значение. Искам да кажа тука горе, в стаята. Толкова е хубаво да се откъсне човек за няколко часа от света. Спокойствие, мир, тишина, самота. Човек би казал, че такива разкошни удоволствия са достъпни само за богатите, а ние можем да ги имаме безплатно. Странно е, че въпреки това мъчно можем да ги имаме.
— Ако обичате, ще поръчам да ви изпратят вашия обед тук, а аз ще изляза.
Очите й останаха за известно време приковани в лицето му, усмихнати загадъчно.
— Не ми пречите. Навярно сте много мил, симпатичен човек. По-приятно ще ми бъде да останете; нещо обезпокоително се излъчва от вас, но то ми действува добре.
Чарли не беше свикнал да си придава голяма важност, но въпреки това малко се ядоса; видя му се доста прекалено това разполагане с него от нейна страна. Но той беше благовъзпитан и с нищо не се издаде. Освен това положението му беше твърде особено, но макар и да не беше, както той си представяше Париж, все пак му се виждаше интересно. Той огледа стаята. Леглата още не бяха оправени; шапката на Лидия, костюмът, чорапите и обувките й бяха разхвърляни, повечето от тях по пода; неговите дрехи бяха нахвърляни в безредие върху един стол.
— Стаята е страшно разхвърляна — каза той. — Смятате ли, че е удобно да се храним в тази бъркотия?
— Че какво от това? — отговори тя със същия смях, който той беше чул за пръв път от нейната уста. — Но ако вашето строго чувство за благоприличие се бунтува, ще оправя леглата или пък камериерката ще ги оправи, докато аз се къпя.
Тя отиде в банята, а Чарли повика един келнер и поръча яйца, малко месо, сирене, плодове и една бутилка вино. После позвъни за камериерката. Наистина стаята беше затоплена, но имаше и огнище и ако се запалеше, щеше да бъде по-приятно. Докато камериерката донесе дървата, Чарли се облече, а когато тя започна да подрежда, той седна до прозореца и се загледа надолу, към пустия безрадостен двор. Младежът се замисли тъжно за компанията в Тери-Мейсънови. Сега всички ще изпият по чаша от прочутото испанско вино „Херес“, преди да седнат на коледната трапеза с обичайния печен пуяк и пудинг, и всички ще се веселят до забрава, ще се радват на коледните подаръци, ще вдигат шум, ще викат, ще се смеят. След известно време Лидия се върна. Не беше се гримирала, косата й беше гладко сресана, клепачите й не бяха вече подути; тя изглеждаше млада и хубава, но хубостта не беше от оня вид, който възбужда плътски желания, и макар Чарли да не беше съвсем студен по природа, сега я видя да влиза, без сърцето му ни най-малко да се разтупти.