Тя го погледнала за миг студено. Били на една и съща възраст — да, разбира се, — а колко по-възрастна от него се чувствувала тя! Лицето му било толкова откровено! Тя не се съмнявала, че думите му били казани най-откровено, но била достатъчно умна да знае, че те били безсмислени.
— Слушайте да ви кажа нещо най-откровено. Знам, че не съм хубавица, но съм млада, а пък има и хора, които да ме смятат за хубава — има хора, които са запазили в душата си известно влечение към руския тип. Не мога да предположа, че целта ви е да разговаряте само с мене. Досега нито веднъж не съм спала с мъж и с вас нямам намерение да спя.
— Във всеки случай откровено се изказахте — усмихнал се той. — Но вижте, аз го знаех. Ненапразно цял живот все в Париж съм живял. Аз познавам инстинктивно дали нещо може да стане с някое момиче или не. Веднага забелязах, че с вас не може да стане. На концерта, когато ви улових за ръката, направих го, защото видях, че и вие също тъй дълбоко преживявахте музиката като мене. Мъчно мога да ви го обясня, но ми се стори, че при това докосване вашите чувства се преляха в мене и придадоха на моите още по-голяма живост. Нито следа от плътски желания нямаше в мене.
— И все пак съвсем различни неща чувствуваме — отговорила тя замислено. — Веднъж ви погледнах в лицето и останах поразена, като видях изражението ви. Лицето ви беше жестоко и сурово. Не беше вече човешко лице, приличаше на маска на тържествуваща злина. Изплаших се тогава.
Той се разсмя весело, а смехът му беше толкова младежки, толкова мелодичен и безгрижен, погледът му толкова дружелюбно откровен — просто да не повярва човек, че чертите на лицето му са могли под влияние на тази страстна музика да изразят толкова — студена жестокост.
— Какви мисли имате! Но не ме смятате за някакъв търговец на млади момичета, който има за цел да ви подмами в ноктите си и да ви изпрати с парахода за Буенос Айрес, нали?
— Не — казала тя, усмихвайки се. — Не ви смятам за такъв.
— Какво може да ви навреди това, че ще дойдете с мене на кино? Обяснихте ми вашите разбирания веднъж завинаги и аз ги приемам.
Сега пък тя се разсмяла. Глупаво било да прави толкова фасони. Толкова малко удоволствия имала в живота, затова, щом му доставяло удоволствие да излиза с нея, щом се задоволявал само с толкова, да седи до нея и да разговаря с нея, тогава защо да се отказва? Най-сетне, тя нямала никакво обществено положение и не била длъжна да дава на някого сметка за постъпките си. Достатъчно голяма била да се пази в живота и му дала ясно да разбере какво можел да очаква от нея.
— Добре тогава — казала тя. — Съгласна съм.
Ходили няколко пъти заедно на кино, а след представлението всеки път придружавал Лидия до метрото. По краткия път дотам той я улавял под ръка, а по време на представлението я държал за ръката, веднъж-дваж на раздяла я целунал леко по двете бузи, но единствено тази интимност си позволил. Приятно й било да бъде заедно с него. Имал особен, духовит, ироничен начин да говори за живота, затова й допадал. Не се хвалел, че бил чел много; нямал време да чете, казвал той — животът бил по-занимателен от книгите; но не бил глупав, та ако бил чел някоя книга, можел да говори интересно за нея. На Лидия й се сторило странно, че той се удивлявал особено много на Андре Жид. Бил запален играч на тенис и разказал на момичето, че известно време го уговаряли да тренира сериозно. Видни спортисти намирали, че имал качествата да стане шампион и се интересували от него. Но нищо не излязло от тази работа.
— За да излезе на първо място, човек трябва да има повече пари и повече време от мене — заявил той.
На Лидия й се сторило, че той е влюбен в нея, но се пазела да не го сметне за нещо сигурно; страхувала се собствените й чувства да не се окажат лош съдия в тази работа. Мислите й започнали все по-често да се насочват към него. Той бил първият й приятел досега на една възраст с нея. Благодарение на него тя преживяла щастливи часове на концертите всяка неделя следобед, а и приятни вечери на кино. Чрез него животът за нея станал по-интересен и придобил известен смисъл и съдържание, неизвестни й дотогава. Заради него тя се стараела да се облича по-хубаво. Дотогава нито веднъж не се била гримирала, но след четвъртото или петото излизане с него си сложила малко червилце и малко сенки под очите.
— Какво сте направили? — запитал я той, когато излезли на светло. — Защо сте си нацапали това нещо на лицето?
Тя се разсмяла и се изчервила под грима.