— Трябва да знаете колко много исках да се запозная с младото момиче, за което моят син толкова много ми е разказвал вече. Аз се бях приготвила за някаква неприятна изненада, защото, право да си кажа, нямам твърде голямо доверие в преценката на сина си. Затова двойно повече се радвам, като виждам, че наистина сте тъй мила, както той ми казваше.
Всичко това мадам Берже придружила и подчертала с оживени гримаси и с много усмивки и кимане с глава, с любезността на домакиня, свикнала да общува с хора и която прави усилия да вдъхне доверие на някой свой нов гост. Лидия също я наблюдавала изпитателно, затова отговорила със съответната сдържаност. Мадам Берже се изсмяла на глас и малко пресилено и направила с ръце възторжено движение.
— Я гледай колко е прелестна! Не се учудвам, че заради нея синът ми започна да позабравя майка си.
Чаят бил поднесен от една простичка на вид прислужница, а мадам Берже все по-нашироко размахвала ръце и правела все по-големи комплименти, но в същото време наблюдавала момичето с остър, неспокоен поглед. Лидия дошла до заключението, че в тази къща чаят навярно е рядко събитие, затова домакинята не се чувствувала твърде сигурна дали прислужницата ще съумее да се държи както трябва. Минали в трапезарията и седнали на масата. В единия ъгъл се намирал малък роял.
— Много място заема — казала мадам Берже. — Но синът ми не може без него. Той ми разказа, че сте прекрасна музикантка.
— Преувеличава. Обичам музиката, но съм голяма дилетантка.
— Много сте скромна, мадмоазел.
Имало чиния със сладкиши, купени от сладкарница, и чиния със сандвичи. Под всеки прибор имало малка покривчица, а до нея — мъничка салфетка. Очевидно мадам Берже си направила труда да нареди всичко това, както отговаря на модата. Тя се засмяла със студените си очи и запитала Лидия как обича чая.
— Руснаците го пият с лимон, знам. И аз купих един лимон специално за вас. Ако обичате да започнете със сандвич?
Чаят миришел на слама.
— Знам, че като рускиня сте свикнала да пушите по време на яденето. Моля, не се притеснявайте. Робер, къде са цигарите?
Мадам Берже настояла Лидия да си вземе от сандвичите, настояла да си вземе и от сладкишите; тя спадала към онези домакини, които считат за свой дълг да насилват гостите си да ядат. Тя говорела непрекъснато с висок металически глас, усмихвала се на всяка дума, любезността й била безкрайна. Мадам Берже задала на Лидия безброй въпроси, произнасяла ги непринудено, равнодушно, така че човек можел да ги приеме за вежливо разпитване, с което една светска дама иска да прояви съчувствието си към една самотна девойка, но Лидия много добре забелязала, че с тези си въпроси старата дама имала за цел да изкопчи от нея колкото може повече сведения. Лидия се отчаяла; тази жена не била такава, че от любов към сина си да го остави да извърши някоя непредпазливост, но това съзнание пак възвърнало на девойката нейната самоувереност. Станало й ясно, че няма какво да губи; положително нямало нищо, което да крие и тя отговорила на всички въпроси откровено и непринудено. Разказала на мадам Берже онова, което била разказала вече на Робер; разказала й за баща си и за майка си, за живота си в Лондон и за живота си след смъртта на майка й. Доставяло й дори удоволствие зад топлото състрадание на мадам Берже и нейните съчувствени отговори да съзира как старата дама преценявала всяка чута дума и си вземала бележка. След няколко напразни опита на Лидия да се сбогува — мадам Берже не искала и да чуе за скорошно отиване — девойката най-сетне успяла да се освободи от тази извънредно голяма дружелюбност. На сбогуване мадам Берже я уловила за двете ръце, а хубавите й тъмнокафяви очи светнали от сърдечност.
— Вие сте просто прелестна — казала тя. — Сега вече знаете пътя и трябва често да ми идвате на гости. Можете да бъдете сигурна, че винаги ще ви посрещам с най-голямо удоволствие.
Когато двамата млади се запътили заедно към автомобила, Робер уловил Лидия под ръка с нежно движение, с което по-скоро търсел от нея закрила, отколкото да иска той да я закриля, от което тя останала възхитена.
— Видя ли, миличка, великолепно мина! Майка ми те хареса. Още от пръв поглед я завладя. Тя ще те обожава.
Лидия се засмяла.
— Не ставай толкова глупав. Тя ме намери за ужасна.
— Не. Положително не! Аз я познавам. Веднага видях, че е очарована от тебе.
Лидия вдигнала рамене, но не отговорила. Когато се разделяли, уговорили се да отидат идния вторник заедно на кино. Тя се съгласила, макар и да била убедена, че майка му няма да допусне това. Той знаел адреса й.