Лидия не допускала, че любовта й към Робер можела да стане още по-силна, отколкото по времето на сватбата им, но от ден на ден страстта й все повече се разпалвала. Той бил не само удивителен любовник, но и великолепен приятел. Около четири месеца след женитбата им Робер изгубил службата си. Това предизвикало у дома разправии, но те останали непонятни за Лидия, защото заплатата на Робер била твърде недостатъчна. Той и майка му се затваряли в пристройката, а когато Лидия след това виждала свекърва си, ясно се забелязвало, че старата жена била плакала. Лицето й бивало разстроено, тя хвърляла към Лидия злобни, ненавистни погледи, сякаш Лидия била виновна за станалото, но тя нищо не можела да разбере. После веднъж дошъл старият приятел на семейството доктор Легран, полковникът, и тогава тримата се затворили в стаята на мадам Берже. Два-три дни Робер бил мълчалив, а и малко нещо сприхав — за пръв път, откакто го познавала. Когато го запитала какво има, отговорил й рязко да не се грижи за тази работа. После — навярно защото му се сторило необходимо да й даде някакво обяснение — добавил, че цялата разправия станала, защото майка му била скъперница. Обаче Лидия знаела, че мадам Берже наистина била стисната, но когато се отнасяло за сина й, ни най-малко не се скъпяла. Но понеже виждала колко нервен бил станал Робер, предпочела нищо да не каже. Два-три дни мадам Берже изглеждала угрижена, после всичко си тръгнало пак по обикновено му. Въпреки всичко се отказала от прислужницата, която дотогава държала по принцип, тъй да се каже, защото доколкото си има господарката прислужница, може да се чувствува дама. На Лидия обяснила, че всъщност прислужницата била само излишен разход. На двете щяло да им бъде лесно като играчка да си вършат сами домакинската работа, а когато отивала да си пазарува сама, щяла поне да бъде сигурна, че няма да я лъжат. Освен това правело й удоволствие сама да си готви — и без това нямала какво да прави. Лидия с удоволствие се заела с домашната работа.
Животът им продължил не много по-различно отпреди. Настроението на Робер бързо се подобрило; той станал пак весел, мил и очарователен, както едно време. Ставал късно, отивал да си търси работа и често се връщал късно през нощта. Мадам Берже винаги запазвала за него добра вечеря, но когато двете жени бивали сами, твърде малко ядели — по една чиния рядка супа, малко салата и малко сирене. Ясно било, че някаква тайна мъка тормозела мадам Берже. Когато Лидия отивала в кухнята, неведнъж заварвала свекърва си да стои без работа, с разстроено лице, като измъчвана от непоносим страх, но щом Лидия влизала, старата жена се съвземала и се залавяла бързо за някаква работа около съдовете. Все още правела усилия да спазва външния блясък, а когато отивала на гости при някои от старите си познати, обличала най-хубавите си рокли, слагала си малко червило, запътвала се изправена, с горда походка, като образец на буржоазна почтеност. След кратко време Робер сякаш започнал да има не по-малко пари от по-рано, макар че бил без работа. На Лидия казал, че успял да продаде няколко стари автомобила с комисиона, а после — че бил спечелил няколко хубави обзалагания на надбягванията. Без да знае защо, Лидия не можела да прогони от себе си подозренията, че ставало нещо не твърде редно. После станало нещо необикновено и я разтревожило. Един ден Робер казал на майка си, че някакъв господин, при когото се надявал да постъпи на работа, поканил него и Лидия на обед в един дом недалеч от Шартр, затова искал да отиде там с нея. Но когато излезли от къщи и се качили в автомобил, оставен през две улици от дома им, Робер открил пред Лидия, че всичко било измислено. Миналия четвъртък спечелил на надбягванията, затова искал сега да обядва с нея в Жуи. Излъгал майка си, защото тя го смитала за излишно пръскане на пари да се хранят на ресторант. Денят бил топъл, хубав. Посетителите били насядали в градината, заведението било препълнено. Намерили си две места на една маса, където имало вече една компания от четирима души. Тази компания почти привършвала обеда си и си тръгнала, когато Лидия и Робер били още наполовина с яденето си.
— О, я гледай! — викнал Робер. — Една от дамите си забравила чантата.
Той я взел и я отворил за най-голяма изненада на Лидия. Тя видяла, че в чантата имало пари. Той се озърнал бързо на две страни и хвърлил към жена си остър, хитър и лукав поглед. Сърцето й замряло. Тя била твърдо убедена, че той се готвел да измъкне парите и да ги скрие в джоба си. От ужас дъхът й пресекнал. Но в този миг се върнал един от кавалерите, които седели преди това на масата, и видял Робер с чантата в ръце.