— Да, сигурно. Но едно време не са ги смятали за ужасни. Хвалили ги, плащали за тях скъпо. По всяка вероятност след петдесет години също тъй ужасни ще бъдат и много от тези работи, на които днес се възхищаваме. Това е най-лошото в изкуството: в него няма място за второ качество.
— Човек никога не може да знае какво ще стане от него, ако не е опитал.
— Разбира се, че не може. А ти, ако искаш да се заловиш с живопис като професия, майка ти и аз ще бъдем последните на света да ти пречим. Ти много добре знаеш какво значи за нас изкуството.
— Нищо друго на света така много не ми се иска, както да рисувам.
— Твоят дял от имението Мейсън винаги ще ти дава достатъчно приходи, за да можеш да преживяваш скромно, а има и толкова любители, които са си създали доста хубавичко име на художници.
— Да, но аз не искам да стана любител.
— Не е много лесно човек да стане нещо повече, когато има само хиляда и петстотин лири зад гърба си. Право да ти кажа, до известна степен бих се разочаровал. Аз пазя за тебе службата секретар на имението Мейсън и изобщо не се съмнявам, че твоите братовчеди ще се втурнат презглава да я заемат, ако остане незаета. Аз самият предпочитам да си бъда добър търговец, отколкото посредствен живописец. Но това няма значение. Аз само едно искам — да бъдеш щастлив, а съвсем не е изключено ти да станеш по-добър художник от дядо си.
Настъпи кратко мълчание. Лесли изгледа сина си с бащинска обич.
— Само една молба имам към тебе. Дядо ми започнал като градинар, а жена му била готвачка. Много слабо си спомням за него, но той трябва да е бил нещо като неогладен диамант. Казват, че били нужни три поколения, за да се създаде един джентълмен; във всеки случай аз не ям граха с нож. Ти си вече от четвъртото поколение. Може да го сметнеш за надутост от моя страна, но аз не искам ти да слезеш по-ниско в обществено отношение. Моето желание е да отидеш в Кеймбридж и да издържиш изпитите си… пък после имаш благословията ми за Париж и живопис.
Чарли намери предложението за великолепно и го прие на драго сърце. В Кеймбридж прекара твърде приятно. Не му се удаде твърде голяма възможност да рисува, но попадна в един кръг от приятели, които се интересуваха от театър, и написа през първата си година цяла редица едноактови пиески. Играха ги в А.Д.К. и Лесли Мейсънови отиваха в Кеймбридж, за да ги видят. По-късно Чарли се запозна с някакъв „дон“, даровит музикант. Чарли свиреше на пиано по-добре от повечето си другари и той и новият му приятел свиреха заедно. Започна да учи хармония и контрапункт, а след сериозно обсъждане реши да стане по-скоро музикант, отколкото живописец. Баща му се съгласи веднага, но когато Чарли издържа изпитите си, бащата отпътува за две седмици в Норвегия на разходка и риболов. Два-три дни преди да се завърнат, Венеция получи от Лесли телеграма с една-единствена думичка: „Еврика“. Въпреки доброто им образование и двамата нямаха представа какво точно означаваше тази дума, но смисълът й беше напълно ясен за получателката, а в края на краищата точно тази е целта на всеки език. Майката си отдъхна с облекчение. През септември Чарли бе изпратен за четири месеца в счетоводната фирма, която завеждаше и счетоводството на имението Мейсън, та там понаучи малко от счетоводството, а за Нова година постъпи в бащината си кантора, в Линкълнс-Ин-Филдз. А за да възнагради сина си за усърдието му, проявено през първата му година, бащата сложи двадесет и пет лири в джоба му и го изпрати в Париж. Да се повесели там. А и самият Чарли бе твърдо решил именно така да направи.
Глава II
Влакът приближаваше последната гара. Кондукторите свалиха багажа и го натрупаха пред вратите, за да им е по-удобно да го подадат на носачите. Дамите за последен път извадиха червилото си, после кавалерите им помогнаха да облекат кожените си палта. Мъжете облякоха балтоните и сложиха шапките си. Тясното пространство, където тези хора бяха седели дотогава, и приятната топлина на пулмановия вагон бяха създали известна близост между пътниците; пътниците от едно купе образуваха компания, отделна от останалите пътници, но сега тази сплотеност се разпадна и отделните лица или малки групички си възвърнаха своята лична самобитност, която за известно време се бе Сляла с другите. Сега внезапно всички започнаха да долавят някаква потайност сред задимения и задушен въздух, в който се примесваха миризмата на прост тютюн, на силни парфюми, на човешки тела и изпаренията на централното отопление. Всички станаха пак чужди един на друг и започнаха да се поглеждат с разсеян поглед, без съчувствие. Всеки изпитваше в душата си известна непреодолима враждебност към съседите си. Някои заеха вече места в коридора, за да могат да слязат по-бързо. От горещината във вагона прозорците се бяха запотили и Чарли избърса едно от стъклата, за да погледне навън, но не можа да види нищо.