— Ти едва ли можеш да минеш за добър демократ, ако добре те разбирам — каза Чарли и смигна със сините си очи.
Саймън отмина небрежно ироничното му подмятане.
— Демокрацията е празни приказки. Непостижим идеал, който пропагандаторите развяват пред очите на масите, както човек тика орехи под носа на маймуни. Големите лозунги на деветнадесетия век: свобода, равенство, братство, са само фокус, нищо друго. Свобода ли? Човекът от тълпата няма нужда от свобода — и ако я има, няма да знае какво да прави с нея. Негов дълг и негова радост е да служи; по този начин той постига сигурност — най-голямото му желание на света. Този въпрос отдавна е разрешен: само една-единствена свобода има на света — да вършиш онова, което е правилно, а кое е правилно — властта определя. Правото е една идея, създавана от общественото мнение и налагана от законодателството, а общественото мнение се определя от онези, които имат в свои ръце властта да налагат на другите своето гледище. А единствената санкция за изпълнението на законите е пак властта зад тях. Братство? Какво разбираш ти под братство?
Чарли се замисли за миг.
— Ами… не знам. Сигурно е съзнанието, не всички сме членове на едно голямо семейство и че толкова кратко време се намираме на земята, следователно, най-добре е колкото може по-добре да се погаждаме помежду си.
— И какво още?
— Ами… само че животът сам по себе си е трудна работа и вероятно става по-лек за всекиго, когато се държим приятелски и честно един към друг. Човек има предостатъчно недостатъци, но си има и много добри страни. Колкото повече опознава човек хората, толкова повече се уверява колко добри са те. От това трябва да направим заключението, че ако им дадем съответната възможност, и те ще подпомогнат добрите ни намерения.
— Вятър, драги мой! Ти си сантиментален глупчо. Преди всичко съвсем не е вярно, че по-близкото опознаване било от полза за хората — съвсем не е така! Затова човек трябва да има познати, не и приятели. Познатият показва пред тебе само най-добрата си страна, държи се внимателно и грижливо, прикрива недостатъците си зад маската на светската условност. Но стани с него толкова интимен, че да си захвърли маската; опознай го толкова добре, че да не прави вече усилия да се преструва пред тебе, и тогава ще откриеш в него същество толкова низко, толкова брутално, с такива слабости и поквара, та би изтръпнал, ако не знаеше, че такава му е природата; ето защо също тъй глупаво е да осъждаш, както е глупаво да осъждаш вълка, за това, че краде овце, или кобрата за това, че е отровна. Защото най-основната същност на човека е егоизмът. Егоизмът е силата и слабостта му. О, през двете години, прекарани в средите на печата, добре опознах хората: суетни, дребнави, безскрупулни, алчни, двулични и готови да се подмазват; вечно готови един срещу друг да издайничат, и то не за лични облаги, а чисто и просто от проклетия. За тях няма достатъчно средства, когато се отнася до това, да осуетят играта на някой съперник, и никакво унижение не ги плаши, когато работата стигне до домогване до някоя титла или орден. И то не само политици, но и адвокати, лекари, търговци, художници, учени. А пък и манията им да си правят реклама чрез печата. Пълзят по корем пред нищо и никакви журналисти и ги обсипват с ласкателства само и само да излезе за тях някой добър отзив в печата. Богатите не се стряскат и от най-отвратителните мошеничества, когато става дума да спечелят няколко лири, от които съвсем нямат нужда. Честност, политическа честност, търговска честност — само едно има значение за тях: колко далеч могат да отидат, без да ги спират. Само едно-единствено нещо ги спира — страхът. Защото са страхливци. И само едно нещо признават на този свят: надменните самохвалства, които се сипят от устата им, и безсрамните лъжи, с които сами себе си залъгват. Ах, вярвай ми, човек не може да върши работата си, каквато аз върша, откакто излязох от Кеймбридж, и да продължи да храни големи илюзии за човешката природа. Хората са низки, страхливци и лицемери. Презирам ги!
Чарли се загледа пред себе си. Искаше му се да каже нещо, но се боеше. Доста глупаво му се виждаше.
— Нямаш ли никаква милост към тях?
— Милост ли? Милостта е работа за жените. Милост те обхваща към един просяк, защото няма талант, трудолюбие и ум, за да се справи с живота по достоен начин. Милостта е едно видоизменение на ласкателството; към нея се стремят пропадналите в живота — за да могат по този начин да запазят самоуважението си. Милостта е евтиният откуп, с който богатите залъгват бедните, за да могат с по-спокойна съвест да се наслаждават на богатствата си.