Саймън пристегна нервно халата около слабоватото си тяло. Чарли го позна — един него стар халат. Той искаше навремето да го хвърли, а Саймън си го изпроси. Той се засмя тогава и му каза, че на драго сърце ще му даде нов, но Саймън заяви, че и този му стигал. Чарли се запита дали го е било яд, задето е бил принуден да приеме този малък подарък. Саймън продължи:
— Равенство? Равенството е най-голямата глупост, каквато досега е помрачавала разсъдъка на човешкия род. Като че ли хората наистина са равни или могат да бъдат равни! Говорят за еднакви възможности за всички. Защо да ги имат, щом няма да знаят какво да ти правят? Хората се раждат неравни, различни по характер, по жизнена сила, по умствени способности. Никакви еднакви възможности не могат да премахнат тази основна истина. Грамадното мнозинство от хората са страшно глупави. Лековерни, повърхностни, безсилни — тогава защо да им се дават еднакви възможности с другите, които имат характер, ум, трудолюбие и сила?
— И това именно вродено неравенство подкопава почвата под краката на демокрацията. Що за глупав фарс е да искаш да управляваш една страна, като броиш милионите кухи глави! Те преди всичко не знаят какво е добро за тях и, второ, нямат силата да постигнат онова, което желаят. Какво представлява демокрацията, ако я изследваме основно? Обаянието на лозунгите, измъдрени от хитри, користолюбиви политици! Демокрацията управлява с приказки, ораторът обаче рядко има разум, пък и да го има, липсва му време да си послужи с него, защото трябва да употребява цялата си енергия, за да придумва избирателното стадо, от което зависи. Демокрацията имаше сто години време, за да се прояви: теоретически тя открай време е била нещо абсурдно, но сега вече знаем, че и на практика е празен лотариен билет.
— Но това няма да попречи да влезеш в парламента, стига да можеш. Ти си непочтен човек, горкия ми Саймън.
— В една старомодна държава като Англия, където традиционните институции са на такава почит, човек няма възможност да спечели властта, необходима му, за да осъществи плановете си, ако не започне отвътре, от тези институции. Аз смятам, че никой няма да може да намери в страната необходимата му подкрепа и да събере значителна група привърженици, за да извърши успешен държавен преврат, ако не е виден член на долната камара. Но тъй като един обрат може да излезе само от народа, той трябва да бъде от лейбъристката партия. Дори и когато условията назреят за революция, имотните класи все още ще държат в ръцете си достатъчно привилегии, за да имат сметка да се задоволят с тях.
— Какво разбираш ти под условия? Поражение във война и стопански кризи?
— Съвсем точно. Дори и тогава имотните класи нямат много нещо за губене. Отказват се от автомобилите си и заключват вилите си, засилват по този начин безработицата, но самите те не изпадат в големи затруднения. А широките народни маси гладуват. И тогава се заслушват в тебе, когато започнеш да им разказваш, че нямат нищо друго за губене освен веригите си и когато започнеш да им навираш в очите чуждите богатства, тогава се развихрят алчността и завистта, които тълпата е била принудена преди това да потиска, защото не е имала възможност да ги задоволява. Тогава с лозунга за свобода и равенство можеш да ги поведеш към нападение. Историята на последните двадесет и пет години доказва, че те не може да не победят. Имотните класи са станали вече мекушави вследствие на охолния си живот; станали са сантиментални и човеколюбиви, нямат нито волята, нито смелостта да се отбраняват; мненията им са раздвоени и щом настъпи моментът, когато единствената им надежда за успех е да нападнат незабавно и безпощадно, тогава те пропиляват времето си, като стоварват взаимно отговорността един върху друг. Тълпата обаче, това оръдие на революционния водач, не се поставя в движение чрез разума, а чрез инстинктите; тя е възприемчива към хипнотичните внушения и ти можеш чрез лозунги да я докараш до бяс; тя е общност, безчувствена към смъртта сред своите собствени редове и никаква милост и пощада не познава. Радва се на разрушението, защото в разрушението съзнава своята сила.
— Ти няма да отречеш, предполагам, че като последица от това ще бъдат изклани хиляди невинни хора и разрушени институции, създадени с цената на вековни усилия.