— Една революция не може да мине без разрушения и без избиване. Тя е борба на живот и смърт. Демократическият мироглед отдаде на човешкия живот глупава важност. Морално човек няма никаква стойност, изчезването му не означава никаква загуба. Биологически човекът няма никакво значение, затова съвсем непонятно е защо за нас има по-голямо значение дали един човек е бил убит, или една муха смачкана.
— Започвам да разбирам защо си се интересувал от Берже.
— Интересувах се за него, защото е убил не с мръсни подбуди, не за пари и не по ревност, а само за да се прояви и да потвърди своята мощ.
— Естествено все още остава открит въпросът, дали комунизмът е осъществим?
— Комунизмът ли? Че кой приказва за комунизъм? Всички знаят, че комунизмът е празни приказки. Блян на непрактични идеалисти, незапознати с действителността на живота. Комунизмът е средство да примамваш работническата класа, за да я разбунтуваш, също тъй както пък крясъците за свобода и равенство са лозунгите, с които я разпалваш да придобие нужната смелост. Откак свят светува, винаги е имало използвачи и използвани и вечно все така ще бъде. И справедливо е, защото огромното мнозинство от хората са създадени от природата за роби — неспособни сами да се управляват и затова, за свое собствено добро, имат нужда от господари.
— Много чудновато твърдение.
— Не е мое, драги приятелю — отговори Саймън иронично. — На Платон е. Но световната история е доказала предоволно колко са верни неговите думи. Какъв е крайният резултат от революциите, които самите ние преживяхме? Народът не се отърси от своите господари, само ги замени с други и никъде другаде по света властите не действуват с такава желязна ръка, както при комунизма.
— Тогава народът е бил измамен?
— Естествено! Че и защо не? Той е съставен от глупаци, а те нищо друго не заслужават. Какво от това? Те извлякоха съществена печалба. Нямат вече нужда да мислят за себе си; казват им какво трябва да правят и докато се покоряват, ползват се с вечно желаната им сигурност. Диктаторите от наше време направиха грешка и ние можем да извлечем поука от тях. Те забравиха думите на Макиавели, че човек може да превърне народа в политически роби, стига да им остави частния живот свободен. По този начин аз бих му дал илюзията, че му давам толкова свобода, колкото е съвместима със сигурността на държавата. Бих социализирал народното стопанство дотолкова, доколкото идиосинкразията6 на човека животно го допуска, и по този начин ще им дам илюзията за равенство. А тъй като всички ще бъдат братя под един и същи ярем, ще имат дори и илюзията за братство.
Не забравяй, че един диктатор може да направи много за благото на народа, каквото демокрацията не може, тъй като е длъжна да държи сметка за определени интереси, дребни съревнования и лични амбиции — значи един диктатор има несравнимо по-голяма възможност да облекчи действително съдбата на масите. Скоро ходих на едно голямо комунистическо събрание и там прочетох върху безброй знамена думите: мир, работа и благосъстояние. Има ли по-естествени въжделения? И все пак след сто години демократическо управление още е необходимо да ги предявяваме, диктаторът може да ги постигне само с един замах на перото.
— Но и ти самият призна, че народът само сменил старите си господари с нови, че експлоатацията му пак продължила? Как така вярваш, че той се примирява с това положение?
— Защото нищо друго не му остава. Един диктатор при сегашните условия със своите бомбовози и бойни коли, въоръжени с картечници, може да задуши какъвто и да е бунт още в зародиша му. Ако имотните класи имаха същата тази възможност, тогава всяка революция щеше да бъде предварително осъдена на неуспех, но те нямат нужната смелост, както ни го доказаха събитията. Те избиват стотици хора, дори и хиляди, а след това започват да се страхуват, изявявайки готовност за компромис, правят отстъпки, но тогава е твърде късно вече за компромис и отстъпки и събитията ги помитат. Но народът ще се преклони пред своя господар, защото знае, че той е по-добър и по-мъдър.
— Защото е по-силен. Защото има властта. Когато той казва, че нещо е право, тогава то наистина е право. Когато казва, че нещо е добро, то наистина е добро.
— Просто като две и две четири, но не и тъй убедително — отвърна Чарли.
Саймън го изгледа с гневно смръщено чело.
— Щеше да ти се вижда много убедително, ако от него зависеше не само насъщният ти хляб, но и животът ти.
— И кой избира тези господа, ако мога да запитам?