— Достатъчно голям си, за да го влачиш. Не може ли да го замъкнеш до разрушената църква и да го пуснеш в онази дупка?
— Прекалено близо е. Освен това можем да подплашим Графа, който ще реши, че скоро там ще се появят хора.
— Е, и?
— Предпочитам да знам къде е. Ако се премести, ще трябва да го търсим отново…
— Трупът — каза Грималкин и прекъсна потока интригуващи мисли в главата ми.
— Мисля си, че до реката е ужасно далече, но се чудя дали въпреки това не бих могъл да го завлека дотам малко по малко и да го бутна във водата. По пътя има много места, където да го крия…
— Ами коня?
— Свържи се с Негасена вар. Разкажи какво се е случило, предай разсъжденията си. Конете нерядко се боят от змии. Може би тя ще успее да го подплаши, за да избяга в града.
— Струва си да се опита. Може би няма да е лошо да опиташ дали ще успееш да завлечеш трупа.
Минах отзад, захапах го за яката, напрегнах крака и задърпах. По влажната трева се влачеше с лекота. Беше и малко по-лек, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Да, ще мога да го влача. Знам, че няма да успея да го замъкна на един път, но поне ще го отдалеча от тук.
— Добре. Отивам да намеря Негасена вар.
Тя хукна, а аз започнах да влача полицая, чието обезобразено лице бе обърнато към заоблаченото небе. Влачих го през целия следобед, като се наложи да го скрия на два пъти — първия, защото се появиха хора, а втория, за да направя редовната си обиколка. Нещото в корабния куфар пак разиграваше театър. По едно време по пътя пребяга конят.
До вечерта капнах от умора и се прибрах, за да хапна и дремна. Оставих трупа в един храсталак. Не бях минал и половината от разстоянието.
15-и октомври
Продължава да е смръщено и да вали. Направих сутрешната си обиколка рано, проверих и около къщата. През нощта излизах на няколко пъти, за да придвижа нещата малко по-далеч. Призори се чувствах изтощен, а Игличката дойде призори.
— Отново излезе с арбалета и шайката си — докладва ми той. — Все още не мога да преценя колко са, но мога да ти кажа къде живее един от тях.
— По-късно — отвърнах. — Сега съм много зает.
— Добре — съгласи се той. — Ще ти покажа довечера, ако и двамата сме свободни.
— Някакви сведения за полицията?
— За полицията? Защо?
— Няма значение. Ще ти кажа, когато се видим по-късно. Освен ако някой не ме изпревари.
— Довиждане тогава — каза Игличката и отлетя.
Отидох и влачих трупа, докато не се изтощих напълно. След това се довлякох до дома — челюстите ме боляха, лапите ми бяха изтръпнали, старата ми рана от онази история със зомбитата започна да се обажда.
Докато си почивах под едно дърво дойде Грималкин.
— Как върви — попита тя.
— Сравнително добре — отвърнах. — Все още ми остава много път, но засега е скрит на сигурно място. Видях, че конят избяга. Значи си се погрижила за нещата.
— Да. Негасена вар услужи с готовност. Трябваше да видиш как го направи. Конят остана силно впечатлен.
— Добре. Идвал ли е някой?
— Да. Преди известно време наблюдавах мястото, където беше трупът. От града пристигна полицейски инспектор. Също така наминаха Големия детектив и придружителя му, с превързаната китка.
— Горкият. Дълго ли стояха?
— Инспекторът не. Но детективът остана, за да посети викария и някои други.
— Ох! Какво ли им е казал?
— Нямаше как да чуя. Но след това детективът доста дълго се разхожда наоколо. Дори се отклониха към къщата на Добрия доктор.
— Не ходиха към гробницата на Графа, нали?
— Не. Но се отбиха при Оуън, за да поговорят за пчеларство. Претекст, разбира се. Освен това се случих наблизо, когато забелязаха стрелите, забити в стената на къщата ти.
— Проклятие! — извиках аз. — Бях забравил! Трябва да предприема нещо във връзка с тях!
— Сега трябва да заровя някои неща — каза тя. — Ще се видим по-късно.
— Да. Аз също имам малко работа.
Направих редовната си обиколка, а после отидох да влача полицая. Тъй като бях правил и двете, мога да кажа, че по-лесно се влачи, когато трупът е вкочанен, а сега отново беше омекнал.
Вечер. Джак пожела да излезем. Когато се стигне до този етап, непрекъснато възникват нови и нови неща за набавяне в последната минута. Този път района гъмжеше от патрули, някой от тях по двойки. По едно време профуча Лудата Джил и накара доста глави да се обърнат в нейна посока. По-късно в една тепавица забелязах Растов да седи на маса пред бутилка водка и чаша (винаги съм се чудил какво прави в такива случаи Негасена вар, ако се е интернализирала). Един плъх, напомнящ Бубо претича с пръст в устата. Мина Оуън, заедно с двама други. Олюляваха се и пееха някаква неразбираема песен на уелски, а лицата им бяха изпоцапани с въглищен прах. Видях Морис, без перука, облечен като жена, с много руж, увиснал на ръката на МакКаб.