— Време за забавления — отбеляза Джак. — Преди нещата да станат сериозни.
Един мъж с превръзка на окото, рошава коса, ужасно куцане и изсъхнала ръка мина покрай нас. Продаваше моливи от ламаринена кутия. Застанах в стойка още преди да излезе от мъглата, защото познах по миризмата, че това е Големия детектив, маскиран. Джак си купи от него молив и му плати щедро.
Детективът промърмори:
— Бог да те поживи, господарю — и закуца нататък.
Този път задачата ни беше удивително трудна и трябва да отбележа, че Джак пое необикновени рискове. Докато бягахме от известен брой патрули с надути свирки, една врата вляво се отвори и чухме познат глас:
— Влизайте тук.
Мушнахме се вътре, вратата се затвори тихо след нас и след миг минаха полицаите.
— Благодаря — прошепна Джак.
— Радвам се, че можах да помогна — отвърна Лари. — Тази вечер сякаш всички са излезли навън.
— Такова е времето — отбеляза Джак и пакетът му прокапа.
— Мога да ти дам кърпа — каза Лари.
— Благодаря. Как разбра, че ще потрябва?
— Умея да очаквам нещата, които ще се случат.
Тази вечер той не вървя с нас и малко след като минахме моста, аз се извиних и отидох при трупа, за да продължа да го влача нататък. Нещо се бе добрало до него и откраднало няколко хапки, но иначе му нямаше нищо. Докато се трудех, ми се стори че чувам поздрава на Грималкин някъде отгоре, но устата ми беше пълна и не исках да спирам работа, за да погледна.
16-и октомври
Тази нощ спах ужасно добре, събудих се от болка и направих обиколката си.
— Какво ще кажеш за афганска хрътка? — попита Нещото в Кръга, приело тази аристократична форма.
— Съжалявам. Днес съм твърде уморен.
То изруга и аз си отидох.
Плъзгащите се бяха сплели тъжно в един ъгъл и не можах да разбера защо. Една от малките тайни на живота…
Навън заварих мъртъв прилеп, прикован за дърво със стрела от арбалет. Не беше Игличката, а някакъв граждански. Трябваше да се предприеме нещо.
Върнах се при трупа, от който липсваха още няколко части и не миришеше особено добре и го завлякох до следващото скривалище. Но не влагах сърце в работата. Не бях в състояние да продължа. Обърнах се и тръгнах към дома с изтръпнали челюсти, болящ врат и зачервени лапи.
— Искам да умра, искам да умра — дочух изтънял глас някъде в краката си.
— Негасена вар, какво се е случило? — попитах аз.
— Господарят ми повърна точно тук. Възползвах се и излязох. Искам да умра!
— Ако останеш да лежиш на пътя, ще мине някоя каруца и желанието ти ще се сбъдне. По-добре е да се отместиш встрани. Хайде, ще ти помогна.
Пренесох болното влечуго в храстите.
— Какво да правя, Смрък? — попита змията.
— Стой на слънце, за да се изпотиш — посъветвах я аз. — Пий много течности.
— Не знам дали си струва!
— Ще се почувстваш по-добре, повярвай ми.
Оставих я да стене върху някакъв камък. Прибрах се у дома и направих с мъка обиколката си. Господарят го нямаше. Поспах в гостната, събудих се, хапнах, пак заспах.
По-късно чух Джак да приближава към пътната врата. Придружаваше го — разбрах по стъпките — Лари Талбът. Спряха отпред и продължиха разговора, който бяха водили доста време. Изглежда се връщаха от кабинета на пристав Терънс, където са били поканени заедно с няколко съседи, за да бъдат разпитани във връзка с изчезналия полицай — онзи, когото влачех към реката. Дочух, че след тях била извикана друга група съседи. Ако ме бяха попитали, щях да им кажа да си вземат, каквото е останало от него.
— … И викарият Робъртсън седеше там и ни гледаше, сякаш всички ние сме го направили — говореше Лари. — Какво право има този човек да присъства на едно официално разследване? Струва ми се, че е доста смахнат.
— За щастие — отбеляза Джак. — Иначе някой можеше да обърне повече внимание на хрумванията му.
— Така е — съгласи се Лари. — Щом някой е трябвало да умира, викарият щеше да е най-добрият избор.
— Тогава щяха да повярват на виденията му.
— Разбира се — последва въздишка. — Просто давам воля на гнева си към хората, които правят трудните неща още по трудни. — Отново въздъхна. — Освен това забелязах, че не носи арбалета си.
— Ето това вече е удивително.
Двамата се засмяха.
— Лари — изведнъж каза Джак. — Признавам, че не схващам твоята роля във всичко това. Че знаеш и очевидно си даваш сметка какво правиш, съм сигурен, че ми помогна — не мога да отрека. И съм ти благодарен за това. Но не те виждам да събираш нещата, необходими за да се сглоби конструкция на силата, която да се насочи в една или друга посока. Също така трябва да призная, че когато дойде за първи път и обяви, че си затварач, си го помислих за малко недодялано. Но дори и в това, давам си сметка, имаше метод. Въпреки всичко, досега не си направил нищо, за да постигнеш тази цел, да не говорим, че не подготвяш зашитата си за бъдещите дни. Ако това е вярно, значи искаш да предизвикаш катастрофа, след като твърдиш, че си свързан и продължаваш да си във владенията на Играта.