— Само на теб съм казал, Джак — отвърна Лари.
— Защо?
— Разбира се, запознах се с повечето други. Но у теб има нещо… може би е свързано с кучето… което ме увери, че мога спокойно да ти съобщя принадлежността си. Казах ти, моята сила е в очакването.
— Но каква е ролята ти в нещата, това е важното!
— Никога не казвам нищо на никого. Това може да повлияе на нечии действия и да промени нещата, които съм предвидил. Тогава ще се наложи да започвам отначало, а може да се окаже, че е твърде късно.
— Признавам, че не разбирам, но чувствам, че в думите ти има здрав разум. В такъв случай ми казвай каквото искаш, когато искаш.
— Разбира се.
Чух как дланите им се плеснаха една в друга, когато се ръкуваха и Лари си тръгна.
По-късно се върнах при трупа, за да го повлача още малко. Бях стигнал до някакво осеяно с храсталаци място и беше ужасно. Непрекъснато се закачаше за тръни, оплиташе се в паднали клони, засядаше в дупки. В този район можеше да е загубил още доста свои части, но бях твърде уморен, за да погледна. Най-накрая просто се отказах и се прибрах у дома. Наближаваше обед, а имаше вероятност тази вечер да излезем отново, защото беше Вечерта и имах нужда от почивка.
На връщане потърсих Негасена вар на камъка, но не я намерих никъде. Все пак една зигзаговидна следа водеше към далечината.
Когато се върнах, Грималкин седеше на най-посещавания клон на дървото. Забелязах, че пронизания прилеп го няма, макар че стрелата още беше на мястото си.
— Смрък — каза котката, когато слезе, — свърши ли вече?
— Не питай — отвърнах аз. — Оказа се тежко начинание.
— Съжалявам. Тази сутрин бях при пристава с господарката си и чух всички разговори…
— Какво казаха?
— Знаели, че е дошъл тук и че не се е върнал, така че щели да изровят всички конски лайна наоколо, но да разберат какво е станало… Такива работи.
— О, нищо ново. Как мина разпитът?
— При нас, добре. Господарката се направи на луда и се разприказва, че са го отвлекли феи, за да го подменят. Наложи се да й кажат да млъкне. Растов изведнъж започна да разбира по-малко английски, отколкото в действителност. Морис и МакКаб бяха много мили, но не знаеха нищо. Джак се държа много почтително и им съчувстваше, но нямаше какво да добави. Добрият доктор изведнъж се възмути, че в тихото местенце, което търсел, за да провежда изследванията си, изведнъж започнали да се случват нещата, от които искал да избяга. Лари Талбът каза, че не е виждал точи човек. Оуън потвърди, че са разговаряли, но обясни, че не го е виждал след това и не знае къде е отишъл, след като си е тръгнал. Все пак може би той го е виждал последен, ако се съди по намеренията на полицая, които споделил с пристава малко преди да тръгне.
— А викарият?
— Той каза, че някой лъже, за да скрие делото на Дявола и че ще открие кой.
Излегнах се на едно сухо място и си извадих трън със зъби.
— Докъде си стигнал? — попита Грималкин след това.
— Изминал съм, може би, две-трети от пътя. Стигнах до едно лошо място.
— Предполагам, че първо ще претърсят околността, а след това ще разширят кръга. Значи все още имаш малко време.
— Това е добре. Ще излизаш ли тази вечер?
— Вероятно.
— Утре то ще умре. Без лоши чувства, както и да се развият нещата.
— Без.
— По пътя към реката, попаднах на голямо находище котешка билка. Ако се справим с всичко това успешно, ще те черпя едно питие.
— Благодаря.
Тя се протегна. Аз се протегнах и се прозинах. Кимнахме си един на друг и всеки тръгна по пътя си.
17-и октомври
Скоро започва. Днес е денят на Новолунието. Силата ще нараства до нощта на пълната луна, на трийсет и първи — комбинацията, която ни обединява. С изгряването й започваме работата, която ни разделя. Идущите дни ще са интересни — тогава отварачите и затварачите ще се разкрият чрез действията си. Миналата нощ може да се окаже, че е представлявала последният акт на сътрудничество.
Джак искаше да посети едно гробище, за да набави някои последни съставки. Реши да отидем в едно далечно и усамотено, където бяхме ходили и друг път. Той яздеше, носеше лопата и газен фенер, а аз подтичвах отстрани.