Вътре имаше служба.
Присъстваше само една жена. Останалите бяха мъже и седяха на предните редове. Викарият стоеше пред олтара — забелязах, че е драпиран в черно — и четеше на богомолците. Примижаваше зад дебелите лупи на очилата си, тъй като трепкащата светлина не беше особено силна — горяха само няколко черни свещи. Лари ми обърна внимание на факта, че кръстът беше обърнат наопаки, но аз и без това го бях забелязал.
— Знаеш ли какво означава това? — попита той тихо.
— Религиозен сигнал за бедствие? — предположих аз.
— Слушай какво казва.
И аз се заслушах.
— … Нярлатхотеп — прочете викарият — идва със скокове по планините, прескача хълмове. Той е като многокрака коза и стои зад нашата стена, гледа през прозорците, показва се през решетката, с рога от слава. Нярлатхотеп заговори и каза: "Стани, черни мой, излез! Защото, виж, зимата е близо и студени дъждове валят. Цветята умряха по лицето на земята и спрели са птичите песни. Костенурката лежи мъртва. Смокинята вехне, лозята също. Стани, черни мой, и излез…
Жената се изправи и започна да маха робата си.
— Доказа ми твърдението си — казах аз на Лари и запомних лицата на енориашите, за които подозирах, че са и хората с арбалетите.
— Тогава да излизаме — каза той.
Последвах го навън и минахме по пътя, по който влязохме. Бавно се отправихме към кръстопътя.
— Значи е замесен — отбелязах аз след малко.
— Исках да обсъдя с теб статута му.
— Да?
— Зная, че в тези неща преобладава известна геометрична последователност, но така и не успях да я изуча основно. Знам, все пак, че става дума за местожителството на всеки играч.
— Така е. О, разбирам какво искаш.
— Да. По какъв начин присъствието му ще се отрази на схемата? Знаеш ли как да изчисляваш тези неща, Смрък?
— Знам. От известно време обхождам линиите. А къде всъщност живее той?
— В къщичката зад църквата.
— Добре. Достатъчно близо е. Сега ще трябва да направя доста изчисления.
— Трябва да знам централния терен, мястото на проявлението, Смрък.
— Предположих това, Лари. Ще ти го кажа, след като приключа. Имаш ли нещо против да ми съобщиш плановете си? Имам чувството, че са много особени.
— Съжалявам.
— Тогава ставаш част от проблема, знаеш това.
— Как така?
— Ако не знам какво си намислил, няма да знам дали да те броя за играч, дали да включа къщата ти в схемата.
— Разбирам.
Стигнахме кръстопътя и той спря.
— Можеш ли да го изчислиш по двата начина — с мен и без мен?
— И по двата начина с викария? Това ще е дяволски трудно… да изчислявам два пъти по двата начина. Защо се боиш да ми кажеш? Ти вече обяви, че си затварач. Добре, аз също. Сега доволен ли си? Тайната ти няма да се разчуе. Заедно сме.
— Не е това, Смрък. Не мога да ти кажа, защото не знам. Аз очаквам. Имам предвид някои неща от бъдещето, и очаквам да съм в центъра, когато луната е пълна. И, да, на твоя страна съм. Но освен това в онази нощ ще изгубя ума си. Все още не съм изработил формула, чрез която да преминавам през лунните цикли невредим. Не съм сигурен дори дали трябва да ме категоризират като играч. не съм сигурен и в обратното. Просто не знам.
Аз отметнах глава назад и завих. Понякога това е най-доброто, което можеш да направиш.
Прибрах се у дома, направих обиколките, мислих много и заспах. По-рано днес, докато обикалях околността и изчислявах, срещнах Грималкин.
— Здравей, котко — поздравих я аз.
— Здравей, куче — отвърна тя. — Докъде стигна с плана по отърваването?
— Свърших, готово, изцяло. Водата го отнесе. Снощи.
— Възхитително. На моменти си мислех, че ще го открият преди да успееш.
— Аз също.
— Сега трябва да внимаваме какво говорим.
— И дори как подреждаме фразите си. Но ние сме възрастни, сравнително интелигентни и знаем какъв е резултатът. Е, как върви?
— Не особено добре.
— Проблеми с математиката?
— Не бих казала.
— Това е нормално. Всички в момента ги имат.
— Сигурен ли си? Или само предполагаш?
— Не може да е иначе, повярвай ми.
Тя се втренчи в мен.
— Вярвам ти. Просто исках да знам откъде си толкова сигурен.
— Боя се, че не мога да ти кажа това.
— Разбирам — каза тя, — но не бива да преставаме да си говорим, само защото сме навлезли във втората фаза.
— Съгласен. Това би било грешка.
— Тогава как върви?
— Не особено добре.
— Проблеми с математиката или с идентифицирането?
— Умна си. И двете.
— Ако успееш да разбереш дали Талбът наистина е играч, ще ти дам нещо в замяна.
— Какво?
— Разбира се, не мога да кажа. Но може да ти свърши работа, ако нещата загрубеят.