Дойде котката Грималкин — безшумно, по котешки — и надникна през прозореца. Обикновено нямам нищо против котките. Искам да кажа, че са ми безразлични. Само че Грималкин принадлежи на Лудата Джил, която живее от другата страна на хълма, по посока към града, и разбира се, шпионира в полза на господарката си. Изръмжах, за да й покажа, че е забелязана.
— Рано забелязваш, Смрък — изсъска тя.
— Рано шпионираш, Гри — отвърнах аз.
— Всеки със задачите си.
— Така е.
— Значи се започна.
— Започна се.
— Върви ли добре?
— Дотук. А как е при теб?
— Също. Предполагам, че е най-лесно да попиташ по този начин, засега.
— … Но котките са потайни — добавих.
Тя тръсна глава, вдигна лапа и започна да я разглежда.
— В спотайването има някои удоволствия.
— За котките — отбелязах.
— И някои неща се научават.
— Например?
— Аз не съм първият посетител тук за днес. Предшественикът ми е оставил следи. Даваш ли си сметка за това, верни пазачо?
— Не — отвърнах. — Кой е идвал?
— Бухалът Нощен вятър, придружителят на Морис и МакКаб. Видях го да отлита призори, намерих оставено перо. Беше посипано с прах от мумия, за да ти причини зло.
— Защо ми го казваш?
— Може би защото съм котка и ми е забавно да съм непредсказуема и да ти направя услуга. Ще взема перото и ще го оставя пред техния прозорец, скрито в храсталака.
— Снощи след разходката поскитах — казах аз, — близо до къщата ви оттатък хълма. Видях Негасена вар, черната змия, която живее в корема на лудия монах Растов. Отри се в касата на вратата ти и остави люспи.
— О!? А защо ми казваш това?
— Плащам си дълга.
— Не бива да има дългове сред нашего брата.
— Това е само между нас двамата.
— Ти си странен копой, Смрък.
— Ти си странна котка, Грималкин.
— Както би трябвало да бъде, осмелявам се да кажа.
И изчезна в тъмното. Както би трябвало да бъде.
3-и октомври
Снощи пак се разхождахме, а господарят ми ловуваше. Беше си сложил пелерината и ми каза:
— Смрък, донеси.
По начина, по който го каза, разбрах, че иска ножа. Донесох му го и излязохме. Късметът ни беше променлив. Тоест, той се сдоби с нужните съставки, но след значителни усилия и необичайно много време. Към края ни откриха. Аз предупредих, но се наложи да избягаме. Преследването беше дълго, докато накрая останах на място и ухапах другия по крака. Избягахме невредими със съставките. Когато по-късно се миеше, Джак ми каза, че съм отлично куче пазач. Почувствах се много горд.
След това ме пусна да побродя. Проверих къщата на Растов и я заварих тъмна. Предположих, че е излязъл по работа. Прикрих се зад един храст край къщата на Лудата Джил и я чух как се киска вътре и как говори на Грималкин. Вече бяха излизали. Метлата, подпряна до задния вход, все още бе топла.
Проявих особено внимание край къщата на Морис и МакКаб. След залез слънце Нощен вятър може да е много способен и да е навсякъде.
Откъм почти голите клони на една череша дочух тихо кискане, Подуших въздуха, но не долових стипчивата визитна картичка на бухала. Все пак имаше нещо друго.
Тихият смях — толкова тих, че човек може и да не го чуе — долетя пак.
— Кой е там? — попитах.
Няколко листа се откъснаха от дървото и полетяха надолу, завъртяха се с умопомрачителна скорост около главата ми.
— Друг, който наблюдава — чух тъничко гласче.
— Околността става пренаселена — отбелязах. — Можеш да ме наричаш Смрък. Как мога да те наричам аз?
— Игличка — отговори то. — На кого служиш?
— На Джак — отговорих аз. — А твоята особа?
— На Графа.
— Знаеш ли дали Морис и МакКаб са събрали съставките?
— Да — отговори то. — Знаеш ли дали лудата жена е събрала нейните?
— Почти сигурен съм, че е.
— Значи не е изостанала от нас. Все пак, рано е…
— А кога Графът влезе в Играта?
— Преди две нощи.
— Колко играчи има всичко?
— Не знам — отговори нещото, издигна се високо и отлетя. Изведнъж животът стана още по-сложен и аз нямах начин да разбера дали са отварачи или затварачи.
Когато се върнах, почувствах, че някой ме наблюдава, но който го правеше, беше много, много добър. Не можах да го видя, така че направих голяма обиколка. След известно време ме остави, за да отиде да следи друг. Прибрах се бързо у дома, за да докладвам.
4-и октомври
Дъждовен ден. И ветровит. Направих обиколката си.
— Заври си го в задника, помияр!
— Подобно и на теб.