— Готов съм да се съглася, но все още нямам отговор на въпроса.
— Това вече означава нещо… не много, но все пак е нещо. Един отрицателен факт — не може да е в средата на пътя. Господарката ми проучи въпроса и откри доста солидни метафизически причини за това.
— Аз стигнах до същото заключение, но не знаех за метафизиката. Добре, все още сме на равно.
— Ще поговорим пак скоро.
— Да, скоро.
Разходих се до любимото си място за размисъл — малко възвишение на североизток, откъдето можех да наблюдавам цялата околност. Наричах го Кучешко гнездо. Изкачих се върху един от няколкото каменни блока там и пред очите ми се разкри града.
Идентификация.
Ако нито Талбът, нито викарият бяха участници, имах добър кандидат за центъра. Ако само Лари беше включен, пак щеше да мине. Въпреки че имах склонност да приема Графа, все пак трябваше да проверя. Само че викарият също беше неясна картинка. Ако само той беше играч, а Лари не, пак се явяваше добър кандидат за център — бях го посетил наскоро. Ако и викарият и Лари бяха играчи, възникваше трето възможно място за проявление, на югоизток — все още не бях установил точно къде. Закрачих в кръг по върха на хълма и препикавах камък след камък, докато изчислявах, отчасти за да не изгубя дирята на линиите, отчасти от объркване.
Най-накрая свърших и отбелязах резултата мислено. Ако и двамата играеха, кандидат за мястото ставаше една голяма къща, за която не знаех нищо. Развълнувах се като малко кутре — ентусиазирано и доста наивно. Едно малко освещаване щеше да подсили вероятността на избора. Трябваше да проверя.
Тогава си дадох сметка, че ще ми трябва помощта на котка.
Тръгнах да търся Грималкин, но не я намерих никъде. Никога не можеш да откриеш котка, когато наистина ти трябва. Все пак, имаше още време.
19-и октомври
Снощи излязох и отидох да душа около старинната къща. Имаше признаци на скорошен ремонт — миризма на току-що рязани дъски, на прясна боя, на нов покрив — но беше затворена по-здраво от египетски каноп и не знаех дали вътре има някой. Прибрах се у дома, като все още изпитвах облекчение, че приключих с влаченето на трупа. Духаше вятър и край мен прелитаха сухи листа. Откъм къщата на Добрия доктор се виждаше отблясък на мълнии.
Нещото в Кръга ме видя, че влизам и попита:
— Френски пудел?
— Днес не.
— Нещо друго? Каквото и да е? Наистина искам да изляза навън, за да убивам и разкъсвам. Неочаквано се почувствах много силен.
— Когато му дойде времето.
Нещото в Корабния куфар бе пробило дупка в предната стена. През нея ме наблюдаваше огромно жълто око. Не издаде никакъв звук, обаче.
От гардероба на тавана се носеше хъркане.
Спрях се пред огледалото в коридора. Всичките Неща вътре пак се бяха скупчили, вместо да пълзят и при по-внимателната проверка открих, че са застанали пред един дефект в стъклото, който досега не бях забелязал. Дали пък не бяха намерили начин да създават такива пространствени дефекти в затвора си? Все пак това бе нещо твърде определено, за да им бъде от полза. Все пак реших да ги държа под око.
Събудих се, защото от пътя пред къщи долетя скърцане на каруци, хрущене на колела, тропот на конски копита и няколко гласа, един от които пееше на чужд език. Протегнах се, отбих се набързо да пия вода и излязох, за да видя какво става.
Беше хубава, свежа утрин със слънце, вятър и шумящи в краката ми листа. По пътя минаваха каруци — мъже с наметала и ярки шапки — цигани. Яздеха или ходеха пеша и се бяха насочили, предположих, към някоя от поляните между нашия район и града — към къщата на Лари Талбът.
— Добро утро, Смрък — поздрави ме глас от буренака край пътя.
Отидох дотам и проверих.
— Добро утро, Негасена вар — отвърнах, когато видях тъмната й извивка. — Как се чувстваш?
— Добре — отвърна тя. — Много по-добре, отколкото онзи ден. Благодаря за съвета.
— Няма защо. На някое конкретно място ли отиваш?
— Всъщност следях циганите. Но дотук мисля, че стига. След време ще научим къде е лагерът им.
— Мислиш ли, че ще спрат наблизо?
— Несъмнено. Очаквахме ги от известно време.
— Така ли? Нещо специално около тях?
— Ами… сега всички знаят, че Графа е наблизо, така че няма да говоря непредпазливо. Господарят ми прекара доста време в Източна Европа, където научи доста неща за похватите му. Когато Графа пътува, често го придружава табор цигани. Според Растов той е дошъл тук набързо, след като е определил мястото, а след това е изпратил да повикат табора.
— А каква ще е функцията им тук?
— Сега, след като преминахме смъртта на луната и силата нараства, нещата стават опасни. Изглежда всички знаят къде живее Графа… освен ако не се е установил в още няколко, хъм, резиденции. Така че някой с кирка и лопата, който сметне, че Играта ще мине по-добре без Графа, много лесно може да го неутрализира. По всяка вероятност иска циганите да охраняват обиталището му през деня.