— Няма да отричам.
— Ти и Джак ли го убихте?
— Не. Но трупът беше много близо до дома и не се чувствахме спокойни.
— И искахте да се отървете от него?
— Ти би ли искал да го намерят в предния ти двор?
— Разбира се, че не. Но съм любопитен кой е приятелят ти. Текела е прелетяла край вас и е разпознала теб, но не и другото куче, така че го е проследила, след като сте се разделили. Според нея, то е отишло в къщата на Лари Талбът.
— Е, и?
— Чудехме се дали е играч или не. Един от аргументите против беше, че няма компаньон. Сега…
— А какво е правила Текела толкова далече и при това късно през нощта?
— Обикаляла е района, за да наблюдава, както правим всички, предполагам.
— Предполагаш? Господарят й е замесен в убийството на полицая и е тръгнала да търси трупа, след като аз го бях преместил. Открила го е и се е върнала, за да провери дали ще направя още нещо с него.
Бухалът се замисли и се сви в перата си. След малко каза:
— Точно това исках да разменя срещу историята за придружителя на Лари… А знаеш ли как е умрял? Текела ми разказа.
Точно тогава го видях. Получих видение — полицаят упоен, в безсъзнание, завързан за олтара, а викарият благославя режещ инструмент.
— Церемониално убийство — отбелязах аз. — При една от среднощните му служби. Направил го е прекалено рано. После е оставил трупа до нашата къща, за заблуда.
— Трябвало е да го направи рано, за допълнителна сила, защото е започнал късно. Добре. Ще ти кажа нещо друго в замяна за Лари.
— За какво се отнася?
— За Добрия доктор.
— Става. Не съм чувал нищо за него от доста време. Кучето е бездомно куче от града. Казва се Щастливко. Когато дойде, аз му давам част от моята храна, а в замяна то ми прави услуги. Навърта се около Талбът, защото той също му дава храна. Само че това куче е твърде голямо и никой не иска да поеме грижата да го храни редовно, така че няма дом в истинския смисъл на думата. Може да го срещнеш в полето или горите някоя нощ, докато ловува зайци.
— О! — каза Нощен вятър и завъртя главата си на деветдесет градуса, за да погледне към къщата. — Това опровергава една от новите теории на Морис. Ти си изчислител, нали?
— Боже! Негасена вар доста се е разбъбрила!
— Каза го само между другото. Ако Талбът наистина е играч, след като знаем, че и викарият е вътре… е, нещата могат да заемат интересни места, нали?
— Да — признах аз.
— Значи ние и двамата проверяваме това място, нали?
— Така е. Не знам със сигурност, дали Талбът не е играч. Но и да е, Щастливко не е негов придружител.
— Интересно… Ти или Щастливко виждали ли сте други възможни кандидати у дома му?
— Не. Струва ми се, че предпочита растенията пред животните.
— Едно растение може ли да бъде придружител?
— Не знам. Те са живи същества, но възможностите им са донякъде ограничени. Не съм сигурен. Може би.
— Е, всичко това ще рухне след няколко дни, струва ми се. Има предостатъчно време, за да се свърши работата и светът ще бъде… „спасен“ или „предпазен“ — как да се изразя?
— Да кажем „объркан“. Както и да е.
Той затвори лявото си око и след това го отвори.
— Ами Добрия доктор? — подканих го аз.
— А, да — отвърна Нощен вятър. — Той беше другият, за когото знаеше Текела. Но тя ме заинтригува, когато каза, че там живеят трима, а не двама.
— Така ли?
— Веднага отлетях натам, за да проверя… по време на една от онези гадни бури, които непрекъснато бушуват в района. И се оказа права. Там се спотайваше един едър тип… Може би беше пиян. Най-едрият човек, който някога съм виждал. Появи се само за малко, в разгара на бурята, после легна в едно фантасмагорично легло в мазето и Добрия доктор го покри с чаршаф. Повече не помръдна.
— Странно. Бубо каза ли нещо по въпроса?
— Ба! Трябва да изпратиш при него Грималкин, ако аз не го спипам преди това! Плъховете не са толкова солени, колкото прилепите. Е, по-жилави са… Неговата информация не струва пет пари. Не си струва да му кажеш нищо срещу нея. Или е глупав и невеж, или не иска да приказва.
— Не мисля, че е глупав.
— В такъв случай не си знае интересите. Във всеки случай, не е от голяма полза за останалите от нас.
— Някой път ще трябва да го поставя на тясно.
— Не яж опашката. Не е добра. — Той пак се изкиска. — Ако научиш нещо повече за Талбът и къщата му, отбий се да поговорим. Растения, значи!