— Прав е. Но те не са надеждни преди смъртта на луната. И наистина трябва да те бива, за да можеш да ги използваш.
— Колко време след това?
— Няколко дни.
— Значи съвсем скоро ще започнат да откриват статуса на всички?
— Да, ще започнат. Винаги е така. Ето защо е много важно да свършим всякаква съвместна работа преди това. Веднъж след като линиите са начертани, бившите съюзници могат да се окажат врагове.
— Не бих искала ти или Нощен вятър да сте ми врагове.
— Това не означава, че ще започнем да се избиваме преди голямото събитие. Всъщност, винаги съм смятал подобни неща за признак на слабост.
— Но все пак ще има убийства, нали?
— И аз мисля така. Но ми се струва, че е пилеене на сили, след като и без това всичко ще бъде уредено.
— И половината от нас ще умрат, вследствие на победата на останалите.
— Рядко отварачите и затварачите са по равно. Никога не можеш да си сигурен в разположението на силите и кой ще се появи най-накрая. Чувал съм, че веднъж е имало опит, при който всички са се оттеглили в последния ден. Никой не се е появил. Това също е погрешно. Помисли. Всеки от тях, с достатъчно кураж, би могъл да постигне своето.
— Кога ще се разчуе, Смрък?
— Скоро. Може би някой работи по въпроса и в този момент.
— Сигурен ли си?
— Не. Но скоро ще разбера. Не искам да знам нищо, преди да се наложи да го знам.
Негасена вар пропълзя на един стар пън. Аз седнах до нея.
— Поради една причина. Би ми попречило сега да поискам нещо от теб.
— Какво?
— Искам да дойдеш с мен до гробницата, за да я проверим. Трябва да разбера дали Графа е все още там.
Негасена вар остана мълчалива. Люспите й блестяха на слънцето.
— Не — каза тя след малко. — Не се налага да отиваме.
— Защо?
— Защото вече знам, че не е там.
— Откъде?
— Снощи излязох и се скрих в една слива, която знаех, че Игличката посещава, когато се храни. Той дойде и аз го поздравих:
— Добър вечер, Игличке.
— Негасена вар, ти ли си това? — попита ме.
— Аз съм — отговорих. — Как са полетите ти напоследък?
— Добре, добре — каза той. — А как са твоите усукани пътища?
— Страхотно — отвърнах. — Да се храниш ли си дошъл?
— Да. Винаги идвам тук най-накрая, защото тези сливи са ми любимото нещо, а освен това се чудесен десерт след лова на насекоми. Обичам да оставям най-доброто за най-накрая.
— Както и трябва да бъде с всички начинания. Кажи ми — попитах го, защото след като живях толкова време с Растов бях научила тези неща — опитвал ли си падналите сливи, които изглеждат сбръчкани, развалени и неапетитни?
— Не — отговори Игличката. — Би било глупаво, след като на дървото висят толкова много далеч по-хубави.
— Но външният вид може да заблуждава, а „хубаво“ е относително понятие.
— Какво искаш да кажеш? — попита Игличката.
— Аз също обичам плодове и съм научила тайната им. Онези долу на земята са далеч по-добри от тези, които още висят на клоните.
— Как е възможно това?
— Тайната се крие във факта, че след като са откъснати завинаги от източника на съществуванието си, те продължават да живеят свой собствен живот. Истина е, че изглеждат увехнали, но от собствените им същества ферментира специален елексир, далеч по-качествен от обикновените сокове на плодовете горе.
— И са по-вкусни?
— Не. Тук нещата достигат отвъд обичайните понятия за вкус. Опират до духа.
— Ами тогава трябва да ги опитам.
— Няма да се разочароваш. Препоръчвам ти ги горещо.
И той се спусна на земята, кацна при една слива, която му показах и я захапа.
— Ах! — извика след това. — Нищо не струва! Презряла е и…
— Чакай малко. Хапни още малко, преглътни, хапни още малко. После почакай.
Започна да опитва. Малко по-късно ми каза:
— Чувствам се леко замаян, но не ми е неприятно. Дори…
Изяде още една и изведнъж му хареса. После още една.
— Негасена вар, беше права — призна той след малко. — Има нещо много особено в тези плодове. Облива ме някаква топлина…
— Да — отвърнах аз.
— И замайването не е истинско замайване. Приятно е.
— Яж още. Още много — посъветвах го. — Наслади се докрай.
Скоро стана съвсем трудно да се разбере какво говори, така че се наложи да сляза от дървото, за да съм сигурна, че ще чуя всичко.
— Ти беше ли с Графа, когато създаде новите гробове? — попитах го след това и по този начин научих къде са и че се е преместил в един от тях миналата нощ — завърши Негасена вар.