Спря съвсем неочаквано и направи крачка, сякаш излизаше от някакъв сън. Поклони се и с изцяло мъжко движение върна цигулката на собственика й. Замислих се за целенасочените разсъждения, за удивително изкусните заключения, довели го тук и за това моментно отдаване на необуздаността, която трябваше да потиска… и как след това отново се превърна в жена. Долових присъствието на невероятна воля и изведнъж го опознах много по-добре, престана да бъде само преследвач с много лица. Дадох си сметка, че той изучава, както и ние самите, другите аспекти на начинанието ни и че накрая може да ни настигне, да се окаже по свой собствен начин почти участник — или по-скоро фактор, в Играта. Започнах да го уважавам така, както съм уважавал много малко други същества.
По-късно, когато се прибирахме, Грималкин каза:
— Хубаво беше, че се откъснахме за малко.
— Да — съгласих се аз и погледнах небето, където нарастваше луната.
22-и октомври
— Чихуахуа? — предложи Нещото в Кръга. — Само за майтап!
— Не — отговорих аз. — Забравяш езиковата бариера.
— Хайде! Имам почти достатъчно сила, за да се измъкна без чужда помощ. Няма да ти се отрази добре, ако изчакаш да го направя.
— Почти — отговорих аз — не е достатъчно.
То изръмжа. Аз изръмжах в отговор. Стресна се. Все още владеех положението.
Нещото в Корабния куфар също бе станало по-активно и ме гледаше гневно през дупката си. Наложи се да подпрем с железен лост гардероба на тавана, защото Нещото вътре смогна да счупи резето. Успях да го натикам обратно. И тук овладях положението.
След това излязох навън, за да проверя дали има някакви вмешателства. Не открих нищо нередно и тръгнах към къщата на Лари, за да му разкажа новините и да проверя, дали и той не е научил нещо. Стигнах и спрях. Каляската на Ендърби бе спряна отпред, край нея стоеше придружителят. Нима бях допуснал това да продължи прекалено дълго? Какво толкова бе запленило Големия детектив, че да се наложи да дойде повторно? Разбира се, не можех да направя нищо.
Върнах се.
Заварих Грималкин да ме чака в нашия двор.
— Смрък — попита ме тя, — направи ли изчисленията?
— Само мислено. Струва ми се, че ще е по-лесно да ги проверим от един наблюдателен пункт.
— Какъв наблюдателен пункт?
— Кучешкото гнездо. Ела, ако ти е интересно.
Тръгна с мен. Въздухът беше влажен, небето — сиво. Духаше североизточен вятър.
Минахме покрай къщата на Оуън и чухме гласа на Лъжльо от един клон:
— Странна двойка, странна двойка. Отварач, затварач. Отварач, затварач.
Не му обърнахме внимание. Да оставим гадателите да се проявят.
— Намирате се под странно проклятие — отбеляза Грималкин след известно време.
— По-точно е да кажеш, че сме пазачи на проклятие. Може би на повече от едно. Ако живееш достатъчно дълго, тези неща се акумулират. Откъде знаеш за това?
— Джак спомена нещо такова на господарката ми.
— Колко странно! Обикновено не говорим за това.
— Сигурно има причина.
— Разбира се.
— Значи си присъствал на повече от едно? Играл си Играта… много пъти?
— Да.
— Мислиш ли, че може би се опитва да промени… ориентацията си?
— Да.
— Питам се какво ли би станало тогава?
Минахме покрай къщата на Растов, но не се отбихме. По-късно по пътя мина МакКаб с пръчка в ръка. Когато го приближихме, той я вдигна заплашително и аз изръмжах. Отпусна я отново и изсумтя някаква ругатня. Свикнал съм с ругатните и никой не може да каже кога се усмихвам.
Продължихме нататък и след време стигнахме до моя хълм. Изкачихме се до мястото с падналите и побитите камъни. Над къщата на Добрия доктор южно от нас се виждаха святкащите и тътнещи облаци.
На тази височина вятърът беше по-силен и докато обикалях в кръга, започна да ръми. Грималкин се сви на сухо под един камък и започна да наблюдава как правя измерванията.
Прокарах линии от далечното гробище на югозапад до всички други обиталища — видими или мислени. После направих същото, но от мястото, където лежаха останките на Графа. Новата схема се оформи в мислите ми. Центърът се премести от ремонтираната къща надолу, на юг, мина покрай нас, спря малко по-нататък, леко вляво. Стоях неподвижен, забравил за дъжда и мислех, повтарях процеса линия по линия, виждах как центърът се мести, как застава на мястото, където трябва да бъде…
Отново в същия район. Само че там нямаше нищо. Някакъв склон, няколко дървета, камънаци. Никакви характерни особености, никакви постройки.
— Нещо не е наред — промърморих.