Докато говореше, се приближихме още повече и вниманието ми се насочваше от място на място по бреговете на морето, като виждах нещата уголемени въпреки разстоянията, така че гледах сякаш видение от сън. Въпреки че част от мен бе стъписана от това явление, другата го приемаше с чувството, че е спомен, а не откритие.
— … Дилат-лийн — продължаваше Грималкин, — където търговците с големите усти и странни тюрбани идват за роби и злато, за които плащат с рубини, и закотвят черните си галеони, чиято воня може да бъде премахната само с благовонен дим от билки, и потеглят с тласъка на греблата на невидими гребци. След това на югозапад към Тран с полегатите алабастрови стени, несъединени една с друга и достигащите облаците бели кули, окичени със злато, там, край реката Шай, с мраморните кейове… там се простира гранитостенния град Хланит, на брега на Керенейско море, чиито кейове са от дъб, а къщите островърхи и със стрехи… И парфюмираната джунгла Клед — не преставаше Грималкин, — където лежат заспали изоставени палати от слонова кост, приютявали нявга владетелите на забравено царство… И после нагоре по река Окранос, където се издигат янтарните тераси на Киран, където цар Илек-Вад идва всяка година на златен паланкин, за да се моли на бога на реката в храма със седемте кули, от който се носи музика, щом го докосне луната.
Приближавахме все повече. Носехме се над просторни области — кафяви, жълти, зелени…
— … Бахарна е на единайсет дни с кораб от Дилат-лийн — най-важното пристанище на остров Ориаб, с морските фарове Тхон и Тхал на входа, с кейове от порфир. Там е канала към езерото Ят, към разрушения град. Минава през тунел с гранитни врати. Планинците яздят зебри… На запад е долината Пнот, в подножието на върхарите на Тхрок. Там изпоцапаните диви кучета се ровят в планините от кости — изхвърлени като боклук от таласъмите след вековни пиршества… Върхът на юг е Нгранек, на два дни езда със зебра от Бахарна, ако не се страхуваш от нощните изпосталели. Тези, които се осмелят да стигнат там, най-накрая ще видят издялано в скалите лице, с дълги уши, остър нос и брадичка. Видът му не е щастлив… И назад в северните земи, където е прекрасният Ултар на брега на реката Шай, отвъд големия каменен мост, в чийто свод е взидан жив човек, когато са го строили преди хиляда и триста години. Къщите му са спретнати, улиците — павирани, а котките са безброй, защото просветлените законодатели на древни времена са създали закони за нашата защита. Хубаво, мило градче, където пътешествениците забравят тревогите си и галят котките, както и трябва да бъде… И Ург с ниските куполи — спирка по пътя към Инкуанок, където често ходят миньорите от ониксовите находища… И самият Инкуанок — ужасно място край пустошта Ленг, чиито къщи приличат на дворци, с островърхи кули и минарета, с пирамиди и златни стени, черни от надписи, с извити, пищни орнаменти. Улиците му са от оникс, а когато голямата камбана се обади, отговарят хиляди цигулки, рогове и напевни гласове. Високо там на централния хълм се намира величественият храм на Старите богове, заобиколен от градината със седем порти, с колони, фонтани, басейни, в които живеят безброй блестящи рибки, а във водите им танцуват отраженията на храма. Самият храм има висока камбанария върху плоския купол и когато забие камбаната, излизат жреци с маски и качулки и носят димящи блюда в подземните покои. Дворецът на Забуления цар се издига на съседния хълм. Владетелят минава през бронзовите порти на колесница, теглена от якове. Пазете се от бащата на птиците Шантак, който живее в купола на храма. Ако го гледате твърде дълго, ще ви изпрати кошмари. Избягвайте прекрасния Инкуанок — котки там не могат да живеят, защото много от сенките му са отрова за нашия род… И ето, отвъд платото Ленг, се намира Саркоманд. Изкачваме се по покритите със сол стъпала до базалтовите стени и докове, храмове и площади, очертаните с колони улици, към мястото, където са портите със сфинксове, които водят към централния площад и двата монументални крилати лъва, които охраняват стълбата към Голямата бездна.
Спуснахме се още по-ниско и сякаш чувах как ветровете шумолят между световете, докато Грималкин продължаваше бълнуването за Страната на сънищата.
— … На път за Кадат прекосяваме ужасната пустиня Ленг, където в големия манастир без прозорци, ограден от монолити, живее Висшия жрец на Страната на сънищата, скрил лицето си зад жълта копринена маска. Неговата сграда е по-стара от историята и е украсена с фрески — нечовешки същества танцуват сред забравени градове, войната с пурпурните паяци, пристигането на черните галеони от Луната… И минаваме Кадат — огромен, тайнствен град от лед, столицата на тази земя… за да стигнем най-накрая до Оот-наргай, на брега на Керенейско море…