— Ами Линет? Няма истинска нужда от човешко жертвоприношение, знаеш това. То просто смазва колелата, така да се каже.
— Мислих за нея. На връщане можем да минем покрай къщата на викария, за да ми покажеш в коя стая е.
— Аз лично не знам, но ще накарам Грималкин да ми я покаже, а след това ще ти я покажа и аз.
— Направи го.
Продължихме да ходим и най-накрая стигнахме до склона на малкия хълм, който бях определил като център.
— Значи това е мястото? — попита Лари.
— Повече или по-малко. Добави или извади, все едно. Аз не работя с карти, както повечето от останалите.
След това започнахме да се чудим.
— Най-обикновен склон — поклати глава Лари накрая. — Тук няма нищо специално, освен ако онези дървета не са останки от свещена гора.
— Но те са съвсем млади.
— Да, и аз мисля така. Имам странното чувство, че пропускаш нещо в равенството. Аз участвам ли в тази версия?
— Да.
— Преди време говорихме за това. Какво ще стане, ако ме извадиш?
— Мястото се премества оттатък хълма и още на юг и изток. Горе-долу същото разстояние, колкото от твоята къща до една точка на пътя близо до Оуън.
— Да отидем да видим.
Изкачихме хълма и се спуснахме от другата страна. После тръгнахме на югоизток. След известно време стигнахме до една блатиста ливада, където спрях.
— Нататък — казах. — Петдесет или шейсет крачки. Само че няма никакъв смисъл да газим в калта дотам, след като не виждаме нищо оттук.
— Да, не е обещаващо — съгласи се Лари и впери очи в околността. — Все едно, струва ми се, че пропускаш нещо.
— Тайнствена молитва? — попитах аз. — Някой, който се е спотайвал през цялото време?
— Струва ми се, че това е обяснението. Не се ли е случвало и преди?
Замислих се усилено, припомних си отминалите Игри.
— Опитвали са се — казах накрая, — но другите винаги са ги откривали.
— Защо?
— Заради такива неща. Които не могат да се обяснят по никакъв друг начин.
— Е?
— Вече е доста късно. Никога не е продължавало толкова. Досега всеки трябва да познава всички останали… остава само седмица.
— А как сте разбирали, ако някой е искал да се скрие?
— Обикновено научаваме до смъртта на луната. Ако след това се случи нещо нередно, което може да се обясни единствено с присъствието на друг играч, налице е силата, с чиято помощ може да се извърши гадателство и да се разбере името и местонахождението му.
— Не мислиш ли, че си струва да се опита?
— Да, прав си. Разбира се, това не е моята специалност. Макар и да знам нещичко за гадаенето, аз съм преди всичко наблюдател и изчислител. Ще накарам някой друг да го направи.
— Кого?
— Още не знам. Ще трябва да разбера кой го бива за тези неща и ще го предложа официално, за да получа достъп до резултата. Разбира се, след това ще го споделя с теб.
— Ами ако е някой, когото не можеш да понасяш?
— Няма значение. Има си правила, дори и да се опитвате да се убиете един друг. Ако не ги спазваш, няма да се задържиш дълго. Може би ще разполагам с нещо, от което той ще има нужда — като способността да правя странни изчисления, например, за нещо друго, освен центъра.
— Какво например?
— Ами мястото, където ще бъде намерено тялото. Мястото, където може да се открие някоя билка или по-особена съставка.
— Така ли? Не знаех за тези второстепенни изчисления. Трудни ли са?
— Някои са много трудни. Други са лесни.
Обърнахме се и тръгнахме назад.
— Колко трудни са изчисленията за намиране на тялото? — попита Лари, когато се изкачвахме на хълма.
— Сравнително лесни са.
— Какво ще стане, ако ги приложиш за полицая, когото хвърлихме в реката?
— Може да се окаже сложно, защото участват много променливи. Ако знаем, че някой е преместил трупа или че даден човек е умрял, но не знаем къде… не би било трудно.
— Звучи ми като някакво гадателство — каза той.
— Когато ти казваш, че умееш да „очакваш“ и че имаш доста добра представа какво ще се случи в бъдеще, това не е ли гадателство?
— Не. Струва ми се, че то е повече подсъзнателно умение за боравене със статистически данни, сравнени със сравнително добре известни полета на действие.
— Е, някои от моите изчисления много наподобяват това, което ти правиш подсъзнателно, само че те са съзнателни. Може би си начинаещ изчислител.
— И въпреки всичко тази работа с откриването на трупове ми намирисва на гадателство.
— Така изглежда само на незапознатите. Освен това ти видя какво може да се случи с изчисленията ми, ако пропусна някой ключов фактор. Това не е гадателство.
— Ами ако ти кажа, че цяла сутрин имам силното чувство, че някой от играчите е умрял?