Разгледахме тленните останки само за миг и си спомних думите на котарака вчера. Това ли беше кръвта, която имаше предвид той?
— Къде е спалнята? — попитах аз.
— През онази врата в дъното — отвърна Негасена вар.
— Хайде, Лари — казах аз. — Трябва да повдигнеш една дъска.
Спалнята бе разхвърляна, навсякъде се търкаляха празни бутилки. Леглото беше неоправено, завивките му миришеха на стара човешка пот.
— Под леглото има разкована дъска — казах на Лари и попитах Негасена вар: — Коя е тя?
— Тази.
— Която показа Негасена вар — обясних на Лари. — Вдигни я, моля те.
Лари се наведе и улови дъската с върховете на ноктите си. Измъкна я почти веднага.
Негасена вар надникна вътре. Лари погледна вътре. Червената забрадка все още беше там, но го нямаше парчето дърво с чудата рисунка.
— Няма я — отбеляза Негасена вар. — Трябва да е някъде в стаята при него. Сигурно не сме я видели.
Лари сложи дъската на мястото й и се върна в стаята, където висеше Растов. Претърсихме основно, но не открихме иконата никъде.
— Не мисля, че се е самоубил — казах аз накрая. — Някой го е пипнал като е бил пиян или с махмурлук и го е обесил. Искали са да прилича на самоубийство.
— Беше доста силен — отбеляза Негасена вар. — Но ако е бил пиян, не е успял да се защити както трябва.
Предадох предположенията си на Лари и той кимна в знак на съгласие.
— Тук е много разхвърляно и не може да се каже със сигурност дали е имало борба — каза той. — Освен това убиецът може после да е пооправил бъркотията. Ще трябва да отида при пристава. Ще му кажа, че съм минал случайно, видял съм вратата отворена и съм влязъл. Идвал съм тук и друг път. Познавахме се с Растов. Приставът не знае, че не сме били чак толкова близки приятели.
— Мисля, че така е най-добре — казах аз и пак огледах трупа. — Не може да се съди и по дрехите му. Имам чувството, че е спал с тях повече от един път.
Върнахме се в предната стая.
— Какво ще правим сега, Негасена вар? — попитах аз. — Искаш ли да дойдеш при Джак и мен? Мисля, че това ще е най-лесно. Ние, затварачите, трябва да се държим един за друг.
— Струва ми се, че не — просъска тя. — Мисля, че приключих с Играта. Той беше добър човек. Грижеше се за мен както трябва. Мислеше за хората, за целия свят. Каква беше онази човешка идея… Състрадание. Имаше такова в изобилие. Това бе една от причините да пие толкова много, струва ми се. Прекалено силно чувстваше болката на другите. Не, приключих с Играта. Ще се върна в гората. Все още знам къде мога да си намеря дупка, знам къде ходят мишките. А сега ме оставете за малко сама. Ще се виждаме, Смрък.
— Както намериш за добре, Негасена вар — казах аз. — Ако зимата стане много сурова, знаеш къде живеем.
— Да. Довиждане.
— Желая ти късмет.
Лари ме пусна да изляза и тръгнахме по пътя.
— Е, аз съм насам — каза той след малко и тръгна надясно.
— Аз съм натам.
Тръгнах наляво.
— Ще се видим скоро, за да продължим — добави той.
— Да.
Отправих се към дома. „И ще загубиш приятел“ — бе казал стария котарак освен другото. Припомних си го едва сега.
Джак го нямаше. Направих обиколката си набързо и заварих всичко в добър порядък. След това излязох навън, надуших следите му и те ме отведоха при Лудата Джил.
Грималкин ме наблюдаваше от стената.
— Здрасти, Смрък — поздрави тя.
— Здрасти, Гри. Джак тук ли е?
— Да. Ще хапне с господарката. Останал е без провизии и тя реши да го нахрани преди да тръгнат.
— Да тръгнат? Къде да тръгнат?
— Отиват на пазар в града.
— Той наистина спомена, че му трябват някои неща от първа необходимост, така че се наложи да отиде до града…
— Да. Поръча каляска и тя ще бъде тук след около час. Ще е вълнуващо да видя града отново.
— И вие ли ще ходите?
— Да, тръгваме всички. Господарката ми също се нуждае от някои неща.
— Не е ли по-добре ние да останем тук, за да пазим?
— Господарката ми има много добра магия за охрана през деня, която ще даде и на вас. Освен всичко друго тази магия залавя опиталите се да проникнат. Доколкото разбрах, една от причините да тръгнем всички е именно да проверят дали някой ще се опита да направи такова нещо. Всички ще видят като минаваме с каляската, а на връщане може би ще научим кои са най-важните ни врагове.
— Това е било решено наскоро, нали?
— Тази сутрин, докато те нямаше.
— Времето е подходящо — съгласих се аз. — До голямото събитие остава само седмица… и в светлината на последните случки…
— О!? — Грималкин стана, изтегна се и скочи от стената. — Има нови случки, така ли?
— Ела с мен — казах аз.