— Значи ти си в Играта — казах аз.
— Да.
— Тогава би трябвало да знаеш, че влизането в дома на друг участник без негова покана те излага на риска от незабавно наказание.
— Да, но нямах представа как иначе да се свържа с теб.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Познавам Негасена вар, Негасена вар познава Нощен вятър…
— Е, и?
— Негасена вар каза, че Нощен вятър й е казал, че знаеш много за това, кои са участниците и какво кроят. И че понякога си готов да търгуваш с информация. Искам да изтъргувам една.
— А защо не търгуваш направо с Нощен вятър?
— Не го познавам. Страх ме е от бухал. Освен това чух, че е доста тесночовкест. Пази всичко близо до перата си, пази перушината си за себе си.
Той се изкиска на това. Аз не.
— След като си искал само да поговорим, защо слухтеше наоколо? — попитах го аз.
— Нямаше как да не проявя любопитство, след като видях нещата в огледалото.
— За първи път ли идваш тук?
— Да!
— С кого си?
— С Добрия доктор.
— Имам една приятелка, на име Грималкин, която е котка. Тя идва тук понякога. Ако смяташ да пакостиш, ще й кажа да идва редовно.
— Не си търся белята, дявол да го вземе! Да държим котката настрана от това!
— Добре. Какво продаваш и какво искаш в замяна?
— Искам да ми кажеш кои са в Играта и къде живеят.
— Какво ще получа?
— Знам къде си почива Графа.
— Нощен вятър щеше да издири тази информация.
— Няма да му е много лесно да проследи Игличката през гората. Бухалите не могат да летят на зиг-заг като прилепите.
— Може и да си прав. Ще ме заведеш ли до мястото?
— Да. Ако ми дадеш списъка на останалите.
— Добре — казах аз. — Само че ти дойде при мен, следователно аз ще определям условията. Първо ми покажи мястото. Тогава ще ти кажа имената на другите играчи.
— Съгласен съм.
— А как мога да те наричам?
— Бубо — отвърна плъхът.
Изтеглих се малко назад.
— Да вървим — казах.
Навън беше студено, ветровито и влажно. На запад бяха надвиснали няколко облака. Звездите изглеждаха много близки.
— Накъде? — попитах аз.
Той посочи на югоизток и тръгна натам. Аз го последвах. Прекосихме няколко ниви и най-накрая стигнахме до някакви дървета. Бубо навлезе сред тях.
— Това ли е гората, в която Нощен вятър не може да проследи Игличката?
— Да.
Поведе ме между дърветата. Най-накрая стигнахме до едно каменисто оголено място и той спря.
— Е? — попитах аз.
— Това е мястото.
— Какво е това?
— Останки на стара църква.
Тръгнах напред и започнах да душа. Нищо необичайно. Изкачих се на малкото възвишение, върху което бяха развалините. Между каменните блокове видях отвор. Погледнах вътре и видях, че се спуска надолу.
— Слиза — отбелязах. — Като че ли развалините продължават и под земята. Като че ли са покрити, обрасли… Стъпили сме на тях, нали?
— Не знам. Никога не съм слизал там — отвърна Бубо. — Но това не е мястото. Гробището е от другата страна на хълма. Оттук.
Той тръгна в тази посока и аз го последвах. Попаднахме сред няколко паднали, полузаровени надгробни камъни. След това си дадох сметка, че тук има нещо по-голямо, защото разбрах, че каменните зидове в земята са горните части на стените на крипта. Между тях растяха буренаци. Бубо се втурна напред и застана на средата.
— Виждаш ли? Тук има дупка. Нещата му са в нея.
Отидох дотам и погледнах вътре. Беше твърде тъмно, за да видя каквото и да било. Дощя ми се Нощен вятър и Грималкин да бяха дошли с мен.
— Ще трябва да ти се доверя — казах аз. — Засега.
— Тогава ми кажи имената, както обеща.
— Ще ти ги кажа, по пътя… да се махаме оттук.
— Плаши ли те това място?
— Месецът не позволява да се рискува — отвърнах аз.
Той се засмя и каза:
— Много смешно е.
— Нали? — отвърнах аз.
Умиращата луна се появи над върховете на дърветата и освети пътя ни.
С камбаните в полунощ ми идва дар слово. Станах и се изтегнах в очакване да млъкнат. Джак, който бе станал специално за случая, ме наблюдаваше със смесица от интерес и удоволствие.
— Тежък ден, а, Смрък? — подхвърли той.
— Докато спеше, имахме посетител. Плъхът Бубо, придружителят на Добрия доктор.
— Е, и?
— Изтъргувахме информация. Списък на играчите срещу местонахождението на гроба на Графа. Каза ми, че е в гробището на една разрушена църква и ми го показа.
— Добра работа си свършил — похвали ме Джак. — Как ще се отрази това на изчисленията ти?
— Трудно е да се каже. Най-напред ще помисля върху това, а после ще трябва да походя.
— Все още е рано — отбеляза той. — Знаеш как може да се промени картината.