XVIII
Беше единайсет часа. На откритата равнина ходи назад-напред румънски войник. Отсам ходи български войник.
Между тях е линията на румънската граница. На няколко стотин метра оттам, из един шумак, из който не излизаше никаква пътека, излезе един файтон и бързо се запъти на север. Това беше нашият файтон. Българският войник го видя и като че разбра целта му, затече се към него.
Но файтонът бързаше като стрела. Бичът на Османа се дигаше и слагаше по гърбовете на запенените коне. Успоредно с българския войник тичаше и румънският по посока на колата.
Внезапно Осман спря колата на едно място, а Иванов слезна, зе куфара си и мина напред.
Това беше в Румъния.
1905 г. май