— Не, почакай, Иване! — каза старшият след кратко помисляне, па като се обърна към Иванова, каза му с повелителен тон, който не допуска никакво възражение:
— Слушай, господине, давам ти три часа срок, да се очистиш оттука… хай по-скоро натопи си цървулите! Ако те намеря една минута по-после, здрава кост няма да остане на тебе. Марш!
И с едно презрително тупване с крак в земята показва му вратата.
Иванов излезе на улицата смаян.
Той не вярваше на ушите си!
Той се мислеше пропаднал, вързан, пратен в Шумен, а вместо това го гонят оттука, дават му срок три часа, за да тръгне. Или сънуваше?
Х
На улицата се намери с бай Дима и му разправи каква е работата.
Димо веднага разбра.
— Ах, това магаре те взима за агитатор на нашия кандидат и затова те изпъжда — извика той.
— Как?
— Полицията държи страната на Чафаклиева… Добре че те не биха, господин Папазов.
Иванов си поотдъхна.
— Сега какво да правя?
— Тръгвай, тръгвай, приятелю — каза Димо, когато пак тръгнаха към къщи. — Но тоя произвол не трябва да оставиш без оплакване. Като стигнете на Мурсал-кьой, ударете телеграфа на министра на вътрешните дела. В Мурсал-кьой има телеграфна станция.
Иванов се раздели с Димо пред вратнята му и отиде да намери Османа, за да му разкаже какво се случи.
Той го намери в одаята, че вечеря с хляб и сирене.
— Благодари бога, чорбаджи, че тая работа така се свърши — каза му Осман, когато го изслуша какво му са казали старшият и Димо. — И аз съветвам също: ще тръгнем оттука и да гоним Мурсал-кьой.
— Ах! — извика уплашен Иванов.
— Какво има?
— В Мурсал-кьой има телеграфна станция.
Осман го гледаше въпросително.
— Щом има телеграф — подзе Иванов, — от Шумен ще са съобщили на полицейския пост в Мурсал-кьой да следи за моето случайно появяване, както ще да са известили и на всички други подобни постове в Делиорман, свързани с телеграфната жица!
Това разсъждение загрижи и Османа.
— Не можем ли да изобиколим това село? — попита Иванов потен.
— Никак. То е в клисура и пази едничкият път, който отива от тия места за границата. Има само кози пътеки отстрани, по баирите, но те пропадат в шумака и не изхождат никъде.
— Тогава аз ще ида право в капана — каза мрачно. Иванов.
Осман бе навел глава към земята.
— Имаме цяла нощ да мислим, и утре имаме цял ден — ще намерим някое средство да минем и това последно митарство, па оттам — боже помози — за границата!
— Колко стражари има в Мурсал-кьой?
— Със старшият пет обикновено, ако някой не е пратен нанякъде.
Осман се фана за челото.
— Чакай, одеве зърнах на кафенето един стражарин мюсюлманин, току-що бе стигнал от Мурсал-кьой.
— Защо е дошел? — попита стреснато Иванов.
— Не за нас, бъди мирен: утре отива за Селим-тепе по работа. Аз приказвах, познати сме.
И Осман излезе.
Иванов чака около четвърт час в крайно безпокойство. Откак бе напуснал Шумен, видът и името на стражарин го правеха да трепери. Сивата стражарска униформа парализирующе действуваше на духа му.
Осман се завърна сериозен.
— Имаш право, Папазов ефенди — каза той глухо, — полицията в Мурсал-кьой, както разбрах от думите на тоя стражар, наистина извардвала от два деня.
— Мене! — извика Иванов.
— И аз тъй мисля — каза Осман.
Иванов отиде у Дима, поблагодари го за гостоприемството и се прости с него.
По полунощ файтонът потегли из глухите улици на селото за към къра.
XI
На сутрешния ден пътуването следваше мълчаливо и мрачно из самотиите.
Беше къде пладне. Файтонът беше се гурнал в един сенчест и тесен път. Скудни слънчеви лучи пробиваха през листите и играеха по гърба на турчина и на конете му. Някои славеи изливаха любовните си копнежи в тишината на гората.
Иванов бе замислен, мълчеше и Осман. Те не бяха още нищо измислили ни тая нощ, ни днес, а продължаваха да отиват напред към зловещото село с телеграфа.
— Осман, кажи нещо? — обади се Иванов.
— Аз мисля още, Николаки ефенди — отговори турчинът, без да се обърне.
Настана пак мълчание.
Идеха отсреща и отминаваха, като поздравляваха Османа, турци по един, по двама или на тумби, отивайки за някой пазар.
И всичките надаряваха българина със странни, поочудени или враждебни погледи.
Тия турци бяха левенти, с прав и строен стан, с открити вълнести гърди — юнашко племе.
Файтонът мина край ново турско село. Както всичките други, то имаше покриви, настлани с ръжаница. На бездимните плетени комини стърчаха щъркелови гнезда, отдето прави щъркели, с дигнати към небето джонги, клепеха звънливо.