Но всички тези неща принадлежаха вече на миналото, а той щеше да полети към бъдещето. Когато самолетът направи завой, доктор Флойд можа да види под себе си лабиринт от сгради, след това голяма самолетна писта и накрая широка, идеално права линия, която прекосяваше флоридския пейзаж — комплекса от релси на една гигантска площадка за изстрелване на ракети. На единия й край, заобиколен от превозни средства и ракетни платформи, облян в потоци светлина, стоеше космоплан, който се готвеше за скок към звездите. При внезапното нарушаване на перспективата, предизвикано от бързата промяна на скоростта и височината, Флойд имаше чувството, че вижда долу малък сребърен молец, попаднал в лъча на електрическо фенерче.
Обаче мъничките, забързани фигурки на земята му позволиха да схване истинските размери на космоплана: в най-тясната част на V-образните си криле той беше широк не по-малко от шейсет метра. „И това огромно превозно средство, си каза Флойд с известно недоверие, но същевременно и с известна гордост, чака мен.“ Доколкото му бе известно, за първи път се вдигаха на крак участниците в цяла една програма, за да изпратят един-единствен човек на Луната.
При все че бе два часът през нощта, групата репортьори и фотожурналисти посрещнаха Флойд, когато се отправяше към обления в светлина космоплан „Орион III“. Той беше виждал вече няколко от тези космоплани, защото като председател на Националния съвет по астронавтика пресконференциите бяха част от ежедневието му. Сега обаче нямаше нито време, нито място за конференции и той нямаше какво да каже. Все пак беше важно да не обижда господата от информацията.
— Доктор Флойд? Аз съм Джим Форстър от „Асошиейтид нюз“. Бихте ли казали няколко думи за предстоящия ви полет?
— Съжалявам, не мога да кажа нищо.
— Но вие имахте среща рано тази вечер с президента — запита един познат глас.
— О, здравей, Майк. Страхувам се, че са ви измъкнали от леглото за нищо. Наистина нямам какво да коментирам.
— Можете ли поне да потвърдите, или да отречете, че на Луната е избухнала някаква епидемия? — запита един телевизионен репортьор, който бе успял да се промъкне напред и да хване Флойд в рамките на миниатюрната си телевизионна камера.
— Съжалявам — каза Флойд, поклащайки глава.
— А какво ще кажете за карантината? — запита го друг репортьор. — Докога ще трае?
— Пак нищо не мога да кажа.
— Доктор Флойд — запита една дребна, но упорита дама от печата, — какво оправдание може да съществува за налагането на пълна цензура върху новините, идващи от Луната? Има ли това нещо общо с политическото положение?
— Какво политическо положение? — запита сухо Флойд и избухна в смях. На път към ракетния елеватор той чу някой да казва: „Добър път, господин докторе!“
Доколкото можеше да си спомни, не беше съществувало никакво друго „положение“ освен постоянна криза. Още от седемдесетте години в света доминираха два проблема, които по ирония на съдбата проявяваха тенденция взаимно да се изключват.
Въпреки че контролът върху раждаемостта беше евтин, ефикасен и се подкрепяше от всички главни религии, той бе установен твърде късно. Сега населението на земното кълбо възлизаше на шест милиарда души. В някои авторитарни общества дори бяха прокарани закони, с които се забраняваше семействата да имат повече от две деца, но тези закони се бяха оказали неприложими. Поради тази причина във всички страни имаше недостиг от храна; в САЩ бяха въведени безмесни дни, а специалистите предсказваха настъпване на глад след петнайсет години въпреки героичните усилия да се черпи храна от морето и да се произвеждат синтетични храни.
Необходимостта от международно сътрудничество беше по-наложителна от когато и да било, но въпреки това съществуваха толкова граници, колкото и по-рано. В продължение на милион години човешката раса бе загубила твърде малко от своите агресивни инстинкти; по протежение на символичните линии, различавани само от политиците, трийсет и осемте ядрени сили се дебнеха една друга с войнствена загриженост. Всички те притежаваха достатъчно количество мегатонни бомби, за да унищожат цялата планета. Вярно, че — като че ли по някакво чудо — досега не бяха използвани атомни оръжия, но това положение едва ли би могло да продължава вечно.