Натъпкал стомаха си до пресищане, няколко часа по-късно Муун-Уочър се събуди, без да знае защо. Той седна в тъмнината сред изтегналите се също така преситени свои другари и внимателно се вслуша в нощта.
Не се чуваше нищо друго освен тежкото дишане на другите около него. Целият свят изглеждаше заспал. Скалите пред входа на пещерата изглеждаха бледи като кост под силната светлина на Луната, която се беше извисила високо на небосклона. Всяка мисъл за опасност изглеждаше безкрайно далечна.
Но ето че долетя шум от падащо камъче. Уплашен, но и любопитен, Муун-Уочър изпълзя на площадката пред пещерата и погледна надолу от стръмната канара.
Там видя нещо, което го парализира от ужас, и в продължение на няколко секунди не бе в състояние да се помръдне. Само на няколко метра по-долу той съзря две огненозлатисти очи, които се бяха втренчили в него. Те така го хипнотизираха, че от страх буквално не забеляза гъвкавото, петнисто тяло зад тях, което се плъзгаше леко и безшумно от скала на скала. Никога досега леопардът не се бе покатервал толкова високо. Той беше отминал по-долните пещери, въпреки че знаеше кои са техните обитатели, и бе тръгнал по следите на друг дивеч — леопардът следваше кървавата следа, водеща нагоре по обляната от лунните лъчи канара.
Секунди по-късно в нощта прозвуча зловещият тревожен вик на хората-маймуни от горната пещера. Леопардът изръмжа яростно, разбирайки, че не е успял да ги изненада. Но това не го спря, защото знаеше, че няма от какво да се страхува.
Той стигна до площадката и си почина за момент на тясното открито пространство. Миризма на кръв се носеше наоколо, изпълвайки неговия малък свиреп мозък с едно-единствено желание. Без всякакво колебание той тихо се промъкна в пещерата.
Тук леопардът извърши първата си грешка, защото, напускайки осветената от Луната площадка, той влезе в тъмната пещера, където дори и нагодените му към тъмнината очи за момент не можеха да го ориентират. Хората-маймуни го виждаха по-ясно, отколкото той виждаше тях, защото силуетът му отчасти се очертаваше срещу отвора на пещерата. Те бяха ужасени, но вече не бяха толкова безпомощни.
Ръмжейки и размахвайки опашка самоуверено, леопардът влезе навътре, търсейки крехката вкусна храна, която толкова му се харесваше. Ако беше срещнал жертвата си на открито, за него нямаше да възникнат проблеми. Но сега хората-маймуни бяха хванати в капан и отчаянието им вдъхна смелост да се опитат да направят невъзможното. При това те за първи път разполагаха със средства, за да го направят.
Леопардът разбра, че е в опасност, когато почувства зашеметяващ удар по главата. Той замахна с предната си лапа и чу вик на болка, когато ноктите му раздраха меката плът. Но след това някакво острие се заби веднъж, дваж, триж в слабините му и той усети непоносима болка. Леопардът се мяташе настрани, като се опитваше да удря по крещящите и подскачащи от всички страни сенки.
Последва нов страшен удар — този път по муцуната. Зъбите му се врязаха в нещо, което не можеше да определи; бе захапал някаква мъртва кост, а сега — невероятно посегателство върху достойнството му — някой започна да му дърпа опашката сякаш искаше да я изтръгне.
Леопардът бясно се завъртя и отхвърли безумно смелия си мъчител към стената на пещерата. Но каквото и да правеше, той не беше в състояние да избегне дъжда от удари, нанасяни му от груби оръжия, размахвани от несръчни, но яки ръце. Ревът му премина от болка в тревога, от тревога в истински ужас. Страшният ловец се бе превърнал в жертва и сега отчаяно се опитваше да се оттегли.
Тогава той извърши втората си грешка, защото от уплаха и изненада бе забравил къде се намира. Може би бе зашеметен или заслепен от тежките удари по главата, ала каквато и да беше причината, той се втурна внезапно към изхода на пещерата и със страхотен крясък изчезна в пропастта. Изминаха секунди, докато тялото му се разби с тъп удар в една издатина на канарата. След това единственият доловим звук бе търкалянето на камъни надолу по склона, но и той бързо замря в нощта.
Опиянен от победата, Муун-Уочър дълго скача и издава нечленоразделни звуци до входа на пещерата. Той с право чувстваше, че целият му живот се бе променил и че вече не беше безпомощна жертва на силите, които го заобикаляха.
След това се завърна в пещерата и за първи път в живота си заспа дълбок, непробуден сън.
Сутринта намериха тялото на леопарда в подножието на канарата. Макар и мъртъв, трябваше да измине известно време, преди някой да се осмели да се доближи до победеното чудовище. След това се нахвърлиха върху него с ножове и триони.