Събудих се, когато нещо ме разтърси. Дон Хуан се беше навел над мен. Помогна ми да седна и ми даде вода и малко каша. Засмя се и каза, че видът ми е окаян. Опитах се да му разкажа какво се беше случило, но той ми шътна и каза, че не съм улучил целта си и че мястото, на което трябвало да се срещнем, е на около сто ярда. После почти ме отнесе до подножието на хълма. Каза, че ме води към някакъв голям поток, където ще ме изкъпе. По пътя запуши ушите ми с някакви листа, които извади от кесията си, а след това постави на всяко око по едно листо й ги завърза с парче плат. Накара ме да се съблека и ми каза да сложа ръце върху очите и ушите си, за да е сигурно, че няма да чуя и да видя нищо.
Дон Хуан натри цялото ми тяло с листа, а след това ме потопи в една река. Усетих, че е голяма река. Беше дълбока. Бях изправен, а не можех да стигна дъното. Дон Хуан ме държеше за десния лакът. Отначало не почувствах студ във водата, но малко по малко започнах да изтръпвам, а после студът стана непоносим. Дон Хуан ме издърпа навън и ме подсуши с някакви листа, които имаха особен аромат. Облякох дрехите си и той ме поведе. Изминахме доста голямо разстояние, преди да махне листата от ушите и очите ми. Дон Хуан ме попита дали се чувствам достатъчно силен, за да вървя до колата си. Най-странното беше, че се чувствах много силен. Дори изкачих на бегом склона на един стръмен хълм, за да го докажа.
По пътя към колата се държах плътно до дон Хуан. Много пъти се препъвах и той се смя. Забелязах, че смехът му е особено ободряващ и той беше фокусът, чрез който се възобновявах. Колкото повече той се смееше, толкова по-добре се чувствах.
На следващия ден разказах на дон Хуан последователността на събитията от момента, когато ме остави. По време на целия ми разказ той се смя, особено когато му казах за мисълта си, че това е един от номерата му.
— Все мислиш, че някой ти прави номер — каза той. — Прекалено много се доверяваш на себе си. Действаш така, сякаш знаеш всички отговори. Ти не знаеш нищо, малки приятелю, нищо.
За първи път дон Хуан ме наричаше „малки приятелю“. Това ме смая. Той го забеляза и се усмихна. В гласа му имаше огромна топлина и това ме натъжи. Казах му, че съм бил нехаен и непохватен, защото това е присъщата склонност на моята личност и че никога няма да разбера неговия свят. Чувствах се дълбоко развълнуван. Той много насърчаващо заяви, че съм се справил чудесно.
Попитах го за смисъла на моето преживяване.
— То няма смисъл — отговори той. — Същото може да се случи на всеки, особено на такъв като теб, чиято пролука е вече отворена. То е нещо съвсем обичайно. Всеки воин, който е предприел търсене на съюзници, ще ти разкаже за техните постъпки. Това, което направиха с тебе, беше безобидно. Но твоята пролука е отворена и ти си много нервен. Човек не може да се превърне във воин за една нощ. Сега трябва да си отидеш вкъщи и да не се връщаш, докато не се излекуваш и пролуката ти не се затвори.
17.
С месеци не се върнах в Мексико. Използвах времето, за да работя върху записките си, и за първи път в десетте години, откакто започнах чиракуването, учението на дон Хуан започна да добива реален смисъл. Разбрах, че дългите периоди, в които трябваше да се откъсвам от чиракуването, бяха оказали много отрезвяващо и благотворно въздействие върху мен. Те ми бяха дали възможността да преосмисля изводите си и да ги подредя в интелектуален ред, в съответствие с моята подготовка и интереси. Събитията, които станаха при последното ми отиване в планините обаче, ми говореха, че проявата на оптимизъм в опитите ми да разбера учението на дон Хуан е една голяма заблуда.
Когато наближих къщата, видях дон Хуан да седи на обичайното си място под рамадата пред вратата. Паркирах под сянката на едно дърво, извадих куфарчето си и чантата с продукти от колата и тръгнах към него, като го поздравих високо. Тогава забелязах, че не е сам. Един друг мъж седеше зад висока купчина дърва за горене. И двамата ме гледаха. Дон Хуан ми махна с ръка, другият мъж също. Съдейки по облеклото му, той не беше индианец, а мексиканец от югоизточно Мексико. Носеше дънки „Левис“, бежова риза, тексаска каубойска шапка и каубойски ботуши.