— Разбирам какво искаш да кажеш, дон Хуан — казах аз. — Има ли нещо, което мога да направя, за да спася този дар?
Той се засмя и няколко пъти повтори „Да спася този дар“.
— Добре звучи — каза той. — Харесва ми. Но човек не може да направи нищо, за да спаси твоя дар.
25 май 1968
Дон Хуан посвети почти цялото си време днес да ме учи как да стъкмявам капани за малки животни. Почти цяла сутрин рязахме и чистихме клони. В главата си имах много въпроси. Трябваше да говоря с него, докато работехме, но той се пошегува, че от двама ни само аз мога да движа едновременно устата и ръцете си. Накрая седнахме да си починем и аз изтърсих въпроса:
— Какво е да виждаш, дон Хуан?
— Трябва да се научиш да виждаш, за да разбереш това. Не мога да ти кажа.
— Това тайна ли е, която не бива да знам?
— Не. Просто аз не мога да ти го опиша.
— Защо?
— Няма да го разбереш.
— Пробвай ме, дон Хуан. Може би ще го разбера.
— Не. Трябва да го направиш ти самият. Веднъж като се научиш, можеш да видиш всяко едно нещо в света по различен начин.
— В такъв случай, дон Хуан, ти не виждаш вече света по обикновения начин.
— Виждам по двата начина. Когато искам да гледам света, аз го виждам по начина, по който го виждаш ти. А когато искам да го видя, гледам го по начина, който знам, и го възприемам по различен начин.
— Изглеждат ли нещата постоянно същите всеки път, когато ги виждаш!
— Нещата не се променят. Ти променяш начина си на гледане, това е всичко.
— Искам да кажа, дон Хуан, че ако виждаш например едно и също дърво, остава ли то едно и също всеки път, когато го виждаш?
— Не. То се променя и все пак е същото.
— Но ако същото дърво се променя всеки път, когато го виждаш, твоето виждане може да бъде само една илюзия.
Той се засмя и известно време не отговори, но изглеждаше сякаш размишлява. Накрая каза:
— Когато гледаш нещата, ти не ги виждаш. Просто ги гледаш — предполагам, за да се увериш, че нещото е там. Докато не се занимаваш с виждане, нещата много си приличат всеки път, когато ги гледаш. Когато обаче се научиш да виждаш, едно нещо никога не е същото всеки път, когато го виждаш, и все пак е същото. Казах ти например, че човек е като яйце. Всеки път, когато видя един и същи човек, аз виждам едно яйце, макар че то не е същото яйце.
— Но ти не можеш да разпознаеш нищо, защото нищо не е същото. Та каква е ползата от ученето да виждаш?
— Можеш да разграничиш нещата. Можеш да ги видиш какви са наистина.
— Не виждам ли аз нещата, каквито са наистина?
— Не. Твоите очи са се научили само да гледат. Вземи например тримата души, които си срещнал, тримата мексиканци. Ти ги описа подробно и дори ми каза какви дрехи са носили. А това само ми доказва, че ти изобщо не си ги видял. Ако можеше да виждаш, ти незабавно щеше да узнаеш, че не са били хора.
— Не са били хора? Какви са били?
— Не са били хора, това е всичко.
— Но това е невъзможно. Те бяха точно като теб и мен.
— Не, не са били. Сигурен съм в това.
Попитах го дали са били привидения, духове или души на умрели хора. Отговорът му беше, че не знае какво означава привидения, духове и души.
Преведох му дефиницията на Уебстърския речник на новия свят за привидение: „Предполагаем безплътен дух на мъртъв човек, представян като явяващ се на живите като блед, сенчест призрак“, а след това — дефиницията за дух: „Свръхестествено същество, особено такова, считано за… привидение или за обитаващо определен район, имащо определен (добър или зъл) характер.“
Той каза, че навярно те могат да бъдат наречени духове, макар че дефиницията, която му прочетох, не била твърде адекватна, за да ги обхване.
— Те един вид пазители ли са? — попитах.
— Не. Те не пазят нищо.
— Те надзиратели ли са? Те охраняват ли ни?
— Те са сили — нито добри, нито лоши, просто сили, които един брухо се научава да обуздава.
— Това съюзниците ли са, дон Хуан?
— Да, това са съюзниците на един човек на знанието. За първи път в осемте години на нашата връзка дон Хуан се доближи до дефинирането на „съюзника“. Сигурно го бях молил за това стотици пъти. Той обикновено пренебрегваше моя въпрос, казвайки, че аз знам какво е съюзник и че е глупаво да изрича това, което вече знам. Категоричното изявление на дон Хуан за природата на съюзника беше новост и аз не можех да устоя да не продължа да го разпитвам.