— Ти ми каза, че съюзниците са в растенията — казах аз, — в джимсьновата трева и в гъбите.
— Никога не съм ти казвал това — каза той с голяма убедителност. — Винаги прибързано си правиш собствени заключения.
— Но аз съм ги записал в бележките си, дон Хуан.
— Можеш да пишеш каквото искаш, но не ми казвай, че аз съм го казвал.
Припомних му, че отначало ми беше казал, че съюзникът на неговия благодетел бил в джимсъновата трева, а неговият собствен съюзник — в малкия дим, и че по-късно го беше изяснил, казвайки, че съюзникът се съдържа във всяко растение.
— Не. Това не е вярно — каза той намръщен. — Моят съюзник е малкият дим, но това не означава, че съюзникът ми е в сместа за пушене или в гъбите, или в лулата ми. Те всички трябва да бъдат събрани заедно, за да ме заведат при съюзника и този съюзник аз наричам „малък дим“ по свои си причини.
Дон Хуан каза, че тримата души, които бях видял, и които той нарече „онези, които не са хора“ — los que no so sente, всъщност са били съюзниците на дон Висенте.
Припомних му, че беше казал, че разликата между един съюзник и Мескалито е, че съюзникът не може да бъде видян, докато човек лесно може да види Мескалито.
Впуснахме се в дълъг разговор. Каза, че е представил идеята, че един съюзник не може да бъде видян, тъй като той приема всякаква форма. Когато отбелязах, че веднъж той беше казал, че Мескалито приема всякаква форма, дон Хуан прекъсна целия разговор, казвайки, че „виждането“, за което той говори, не е обикновеното „гледане на неща“ и че объркването ми идва от моята настойчивост да говоря.
Часове по-късно самият дон Хуан отново подхвана въпроса за съюзниците. Бях усетил, че въпросите ми някак си го ядосват, тъй че не го притеснявах повече. В този момент той ми показваше как да правя капан за зайци. Трябваше да държа една дълга пръчка и да я огъна колкото може повече, така че той да съумее да върже връв около краищата й. Пръчката беше сравнително тънка, но въпреки това изискваше значителна сила, за да се огъне. Главата и ръцете ми трепереха от напрежение и когато накрая той върза връвта, бях наистина изтощен.
Седнахме и започнахме да говорим. Той каза, че за него е очевидно, че аз не мога да разбера нещо, ако не говоря за него, и че няма нищо против въпросите ми и ще ми разкаже за съюзниците.
— Съюзникът не е в дима — каза той. — Димът те отвежда там, където е съюзникът, и когато станеш едно със съюзника, вече не е необходимо някога да пушиш отново. От този момент нататък можеш да призоваваш съюзника си по желание и да го караш да прави всичко, което искаш.
Съюзниците не са нито добри, нито зли, а са поставени в услуга на магьосниците за угодни на тях цели. Аз харесвам малкия дим като съюзник, защото той не изисква много от мен. Той е постоянен и честен.
— Как ти изглежда един съюзник, дон Хуан? Например тези трима души, които срещнах и които ми изглеждаха като обикновени хора — на тебе как биха ти изглеждали?
— Биха ми изглеждали като обикновени хора.
— Тогава как можеш да ги разграничиш от истинските хора?
— Истинските хора изглеждат като сияйни яйца, когато ги виждаш. Нехората винаги изглеждат като хора. Това е, което имах предвид, когато казах, че не можеш да видиш един съюзник. Съюзниците приемат различни форми. Те изглеждат като кучета, койоти, птици, дори като тръни или като нещо друго. Единствената разлика е, че когато ги видиш, те изглеждат точно като това, което се преструват, че са. Всяко нещо има свой собствен начин на съществуване, когато виждаш. Точно както хората изглеждат като яйца, други неща изглеждат като нещо друго, но съюзниците могат да бъдат видени само във формата, която приемат. Тази форма е достатъчно добра, за да измами очите, нашите очи, това е. Никога не можеш да измамиш например кучето или враната.
— Защо ще искат да ни изиграят?
— Мисля, че всички ние сме клоуни. Ние играем сами себе си. Съюзниците просто вземат външния вид на това, което ги обкръжава, и тогава ние ги вземаме за това, което не са. Не са виновни те, че сме научили очите си само да гледат нещата.
— Не ми е ясна тяхната функция, дон Хуан. Какво правят съюзниците на света?
— То е като да попитам какво правят хората на света. Аз наистина не знам. Ние сме тук и това е всичко. И съюзниците са тук като нас. А може би са били тук преди нас.
— Какво искаш да кажеш с това „преди нас“, дон Хуан?