Дои Хуан и аз се сприятелихме и за една година го посетих много пъти. Намирах държанието му вдъхващо увереност, а чувството му за хумор — изключително. Но преди всичко усещах, че в действията му има неизказана последователност — една последователност, която беше напълно неразгадаема. Изпитвах странно удоволствие от неговото присъствие и в същото време — странен дискомфорт. Даже само компанията му ме принуждаваше да правя невероятни преоценки на своите модели на поведение. Бях устроен, навярно като всеки друг, да имам готовността да приемам човека като същество по начало слабо и съгрешимо. Това, което ме впечатляваше у дон Хуан, беше фактът, че той не смяташе, че е слаб и безпомощен. Самото пребиваване край него натрапваше едно неблагоприятно за мен сравнение между неговия и моя начин на поведение. Може би едно от най-впечатляващите твърдения, които изказа той за, мене по това време, се отнасяше до нашето естествено различие. Преди едно от моите посещения се чувствах твърде нещастен поради цялостния ход на живота ми и заради някои потискащи лични конфликти, които имах. Когато пристигнах в къщата му, чувствах се потиснат и нервен.
Говорехме за моя интерес към знанието, но, както обикновено, бяхме на различни позиции. Аз се позовавах на академичното знание, което превъзхожда опита, докато той говореше за непосредственото знание за света.
— Знаеш ли нещо за света около тебе? — попита той.
— Зная всякакви неща — отговорих аз.
— Искам да кажа, усещаш ли понякога света около себе си?
— Усещам толкова от света около себе си, колкото мога.
— Това не е достатъчно. Трябва да усещаш всичко, иначе светът губи своя смисъл.
Изказах класическия аргумент, че не е нужно да вкуся супата, за да узная нейната рецепта, нито пък че трябва да ме удари ток, за да узная за електричеството.
— Правиш го да звучи глупаво — каза той. — Според мен ти искаш да се придържаш към аргументите си, независимо че те не ти носят нищо. Искаш да си останеш същия, дори за сметка на своето благополучие.
— Не разбирам за какво говориш.
— Говоря за факта, че ти не си цялостен. Ти нямаш покой.
Това твърдение ме ядоса. Почувствах се обиден. Мислех си, че несъмнено не той е човекът, който може да съди моите действия или моята личност.
— Ти си заразен с проблеми — каза той. — Защо?
— Аз съм само човек, дон Хуан — казах аз докачливо. Направих това изявление в същия дух, в който го правеше баща ми. Винаги, когато казваше, че с само човек, той безусловно искаше да каже, че е слаб и безпомощен, и изявлението му, подобно на моето, беше изпълнено с чувство на крайно отчаяние.
Дон Хуан се взря в мене, както в деня, когато се срещнахме за първи път.
— Ти твърде много мислиш за себе си — каза той и се усмихна. — А това ти причинява особено изтощение, което те кара да изключваш света около себе си и да се придържаш към аргументите си. Затова всичко, което имаш, са проблеми. Аз също съм само човек, но не го разбирам по същия начин, по който го разбираш ти.
— Как го разбираш?
— Аз съм преодолял проблемите си. Лошото е, че животът ми е толкова кратък, че не мога да се захвана с всички неща, с които бих искал. Но това не е следствие. Просто е жалко.
Харесах тона на изявлението му. В него нямаше отчаяние или самосъжаление.
През 1961, една година след първата ни среща, дон Хуан ми разкри, че притежава тайни познания върху лечебните растения. Каза ми, че е „брухо“. Испанската дума brujo може да бъде предадена на английски като магьосник, лечител, церител. От този момент отношенията ни се промениха. Аз станах негов чирак и в следващите четири години той положи усилия да ме учи на тайните на магьосничеството. Описал съм това чиракуване в „Учението на дон Хуан“ („Пътят на знанието на един яки“).
Нашите разговори се водеха на испански и само благодарение на отличното владеене на езика от дон Хуан аз получавах подробни обяснения върху заплетеното съдържание на неговата система от вярвания. Обяснявам тази сложна и добре систематизирана конструкция от знание като магия, а него като магьосник, защото това са категориите, които самият той използваше в неофициални разговори, В контекста на по-сериозно обучение обаче той използваше термина „знание“, за да категоризира магьосничеството, и „човек на знанието“, или „този, който знае“, за да категоризира магьосника.