В този втори цикъл на чиракуване дон Хуан обърна особено внимание на това да ме учи да „виждам“. Очевидно в неговата система на обучение съществуваше възможността да се прави семантична разлика между „виждане“ и „гледане“ като два различни начина на възприятие. „Гледането“ се отнася до обикновения начин, с който сме привикнали да възприемаме света, докато „виждането“ е един много сложен процес, благодарение на който човекът на знанието възприема „същността“ на нещата в света.
За да представя лабиринтите на този учебен процес в разбираема форма, съм съкратил дълги пасажи с въпроси и отговори и по този начин съм редактирал своите оригинални бележки. Все пак вярвам, че в това отношение моето представяне не би могло да накърни съдържанието на учението на дон Хуан. С редактирането целях да изгладя бележките така, както тече разговорът; така, че те да имат въздействието, което аз съм желал, т.е. исках чрез един репортаж да предам на читателя непосредствеността и драматизма на конкретната ситуация. Всеки раздел, който съм маркирал като отделна глава, беше една „сесия“ с дон Хуан. Като правило той винаги приключваше всяка от нашите „сесии“ с неочаквана бележка. Така че драматичният тон на завършека на всяка глава не е мой литературен похват, а беше характерен похват за говорния маниер на дон Хуан. Това като че ли беше мнемоничен похват, който ми помагаше да запомня драматичността и важността на уроците.
Необходими са обаче известни обяснения, за да направя репортажа си убедителен, тъй като неговата яснота зависи от осветляването на множество ключови понятия и раздели, които бих искал да подчертая. Този избор — кое да се подчертае, е в съответствие с моя интерес в социалните науки. Напълно възможно е човек с различни цели и очаквания да избере понятия, напълно различни от тези, които аз съм избрал.
По време на втория цикъл на чиракуване дон Хуан държеше да ме убеди, че използването на сместа за пушене е неизбежната предпоставка, за да „виждаш“. Следователно аз трябваше да я използвам колкото може по-често.
— Само димът може да ти даде необходимата бързина, за да зърнеш този изплъзващ се свят — каза той.
С помощта на психотропната смес той предизвика у мен поредица от състояния на необикновена реалност. Главната черта на тези състояния, що се отнася до това, което дон Хуан навярно правеше, беше едно състояние на „несъответствие“. Това, което възприемах в тези състояния на изменено съзнаване, беше непонятно и невъзможно за обяснение с езика на обичайния всекидневен начин на разбиране на света. С други думи, състоянието на несъответствие правеше неуместен моя възглед за света.
Дон Хуан използваше това положение на несъответствие в състоянията на необикновена реалност, за да въведе поредица от нови „понятийни единици“. Понятийни единици бяха всички отделни елементи, които се отнасяха до знанието, което дон Хуан се стремеше да ми предаде. Нарекох ги понятийни единици, защото те бяха основния конгломерат от сетивни данни и техните обяснения, върху който се изграждаше по-сложно значение. Пример за такава единица е начинът, по който бе разбиран психологическият ефект от психотропната смес. Тя предизвика скованост и загуба на двигателен контрол, което в системата на дон Хуан беше обяснено като действие, извършено от дима, който в този случай е съюзникът, „за да премести тялото на практикуващия“.
Понятийните единици бяха групирани по специфичен начин в отделни блокове, всеки от който оформяше това, което съм нарекъл „сетивно обяснение“. Очевидно трябва да има безкрайно много възможни сетивни обяснения, отнасящи се до магията, които един магьосник следва да се научи да дава. В нашия всекидневен живот ние се сблъскваме с безкрай сетивни обяснения, отнасящи се до него. Един прост пример може да бъде станалото вече несъзнателно обяснение, което правим многократно всеки ден, на структурата, която наричаме „стая“. Очевидно е, че сме се научили да обясняваме структурата, която наричаме стая, с термина стая. Така думата стая е сетивно обяснение, защото то изисква в момента, в който го правим, да сме осведомени, по един или друг начин, за всички елементи, които влизат в нейния състав. С други думи, система на сетивно обяснение е процес, въз основа на който един практикуващ е осведомен за всички понятийни единици, необходими, за да прави предположения, умозаключения и предсказания за всички ситуации, отнасящи се до неговата дейност.
Под „практикуващ“ имам предвид участник, който има достатъчно знание за всички, или почти всички, понятийни единици, включени в неговата лична система на сетивно обяснение. Дон Хуан е практикуващ, т.е. той е магьосник, който знае всички стъпки в своето магьосничество.