— О, ти ли си — каза той с усмивка — Как е Хуан?
— Чудесно. А как си ти, дон Елиас?
Не ми отговори. Изглеждаше нервен. Външно беше много сдържан, но усетих, че е неспокоен.
— Хуан ли те изпрати тук с някаква поръчка?
— Не. Дойдох сам.
— За какво, дявол да го вземе?
Въпросът му като че издаваше много искрена изненада.
— Просто исках да говоря с тебе — казах аз с надеждата, че твърдението ми звучи най-непреднамерено. — Дон Хуан ми е разказвал удивителни неща за тебе, бях заинтригуван и исках да ти задам няколко въпроса.
Сакатека стоеше пред мен. Тялото му беше слабо, но жилаво. Носеше панталони и риза в цвят „каки“. Очите му бяха полузатворени. Сякаш му се спеше или може би беше пиян. Устата му беше леко отворена, а долната му устна — провиснала. Забелязах, че диша дълбоко и като че ли почти хърка. Помислих си, че без съмнение Сакатека се е нарязал до козирката. Но тази мисъл явно беше неуместна, защото само преди няколко минути, когато излезе от къщата си, той беше много чевръст и с ясно съзнание за моето присъствие.
— За какво искаш да говориш? — каза той накрая. Гласът му беше изморен, като че ли думите му се влачеха една след друга. Почувствах се много притеснен. Умората му сякаш ме беше заразила и ме придърпваше.
— Нищо особено — отговорих. — Просто дойдох да си побъбря приятелски с тебе. Ти веднъж ме покани да дойда в къщата ти.
— Да, поканих те, но сега не е същото.
— Защо не е същото?
— Не говориш ли с Хуан?
— Говоря.
— Тогава какво искаш от мене?
— Помислих, че бих могъл да ти задам няколко въпроса?
— Питай Хуан. Нали той те учи?
— Учи ме, но по същия начин бих искал да питам и тебе за това, на което той ме учи, и да чуя мнението ти. Така ще мога по-добре да разбера какво да правя.
— Защо искаш да направиш това? Нямаш ли доверие на Хуан?
— Имам.
— Тогава защо не помолиш него да ти каже това, което искаш да знаеш?
— Питам го. И той ми казва. Но ако и ти можеш да ми кажеш за това, на което ме учи дон Хуан, може би ще разбера по-добре.
— Хуан може да ти каже всичко. Само той може да направи това. Не разбираш ли?
— Разбирам, но все пак бих искал да говоря с хора като теб, дон Елиас. Човек не всеки ден може да срещне човек на знанието.
— Хуан е човек на знанието.
— Знам това.
— Тогава защо говориш с мене?
— Казах, че дойдох да се сприятелим.
— Не. Този път при тебе има нещо друго.
Исках да се обясня, но всичко, което можах да направя, беше да мънкам несвързано. Сакатека не каза нищо. Изглежда слушаше внимателно. Очите му пак бяха полузатворени, но аз усетих, че се взира в мене. Кимаше почти незабележимо. След това клепачите му се отвориха и аз видях очите му. Като че ли гледаше отвъд мене. Той неочаквано тропна по пода с върха на десния си крак, точно зад лявата си пета. Краката му бяха леко сгънати. Ръцете му бяха отпуснати край тялото. Тогава той повдигна дясната. Ръката му беше разтворена, с длан, обърната перпендикулярно на земята. Пръстите му бяха разтворени и ме сочеха. Той поклати ръката си два пъти, преди да я поднесе до нивото на лицето ми. Задържа я за момент в тази поза, а след това ми каза няколко думи. Гласът му беше много ясен, но думите се влачеха.
След миг той отпусна ръката си до тялото и остана неподвижен, заемайки странна поза. Стоеше, изправен на палеца на левия си крак. Десният му крак беше кръстосан зад петата на левия и той леко и ритмично почукваше пода с върха му.
Усетих с нищо неоправдано опасение, един вид безпокойство. Мислите ми сякаш се разпаднаха. Мислех несвързани, безсмислени неща, които нямаха нищо общо с това, което ставаше. Установих своя дискомфорт и се опитах да насоча мислите си отново към конкретната ситуация, но, въпреки огромното си усилие, не можах. Като че ли някаква сила ми пречеше да се концентрирам и да мисля адекватни неща.
Сакатека не каза дума и аз не знаех какво друго да кажа или направя. Твърде автоматично се обърнах и си тръгнах.
По-късно се почувствах задължен да кажа на дон Хуан за срещата си със Сакатека. Дон Хуан се заля от смях.
— Какво всъщност се случи там? — попитах аз.
— Сакатека е танцувал! — каза дон Хуан. — Той те е видял, след това е танцувал.
— Какво направи той с мене? Беше ми много студено в замаяно.
— Той очевидно не те е харесал н те е спрял, подхвърляйки ти парола.
— Как е могъл да го направи? — възкликнах, невярвайки.
— Много просто. Той те е спрял с волята си.
— Какво каза?