След като три дни ги гледах да се хвърлят като хищници върху най-оскъдни остатъци, паднах духом и напуснах града с чувството, че няма надежда за тези деца, чийто свят вече е моделиран от тяхната всекидневна борба за трошици.
— Съжаляваш ли ги? — възкликна дон Хуан с въпросителен тон.
— Разбира се — казах аз.
— Защо?
— Защото съм загрижен за добруването на ближните си. Те са деца, а техният свят е грозен и евтин.
— Чакай! Чакай! Как можеш да казваш, че техният свят е грозен и евтин? — каза дон Хуан, пародирайки моето твърдение. — Смяташ, че си в по-добро положение, така ли?
Казах, че смятам, а той ме попита защо. И аз му казах, че в сравнение със света на тези деца, моят е безкрайно по-разнообразен и богат на преживявания и възможности за лично удовлетворение и развитие. Смехът на дон Хуан беше приятелски и искрен. Каза, че не си давам сметка какво говоря, че няма начин да знам за богатството и възможностите в света на тези деца.
Помислих си, че дон Хуан се инати. Наистина смятах, че заема противоположната позиция просто, за да ме ядоса. Искрено вярвах, че тези деца нямат и най-мъничък шанс за някакво интелектуално развитие.
Помъчих се да поддържам твърдението си още малко, а след това Дон Хуан ме попита направо:
— Не ми ли каза ти веднъж, че по твое мнение най-голямото достижение за човека, е да стане човек на знанието?
Бях го казал и отново повторих, че по мое мнение да станеш човек на знанието е едно от най-големите интелектуални постижения.
— Мислиш ли, че твоят много богат свят някога ще ти помогне да станеш човек на знанието? — попита дон Хуан с лек сарказъм.
Не отговорих, а той пак изрече същия въпрос по друг начин — нещо, което аз винаги правя с него, когато мисля, че не ме разбира.
— С други думи — каза той с широка усмивка, очевидно осъзнавайки, че аз разбирам неговия номер, — могат ли твоите свобода и възможности да ти помогнат да станеш човек на знанието?
— Не! — казах аз натъртено.
— Тогава как можеш да съжаляваш тези деца? — каза той сериозно. — Всяко от тях може да стане човек на знанието. Всички хора на знанието, които познавам, са били хлапета като тези, които си видял да ядат остатъци и да облизват масите.
Аргументът на дон Хуан ме накара да почувствам неудобство. Аз не съжалявах тези непривилегировани деца за това, че нямат достатъчно храна, а защото, от моя гледна точка, техният свят вече ги е осъдил на интелектуална недостатъчност. А от гледна точка на дон Хуан, всяко от тях би могло да постигне това, което смятах за есенция на интелектуалното постижение на човека — да стане човек на знанието. Основанието ми да ги съжалявам беше неуместно.
— Може би си прав — казах аз. — Но как може човек да избегне желанието, искреното желание да помага на ближните си.
— Как мислиш, че може да им помогне човек?
— Облекчавайки техния товар. Най-малкото, което човек може да направи за ближните си, е да се опита да ги промени. Ти самият си въвлечен в това. Така ли е?
— Не. Не съм. Не знам какво да променя или защо да променям нещо в ближните си.
— А аз, дон Хуан? Не ме ли учиш, за да се променя?
— Не. Не се опитвам да те променям. Може и някой ден да станеш човек на знанието — няма начин да знаем това, но това няма да те промени. Може би някой ден ще можеш да виждаш хората по друг начин и тогава ще разбереш, че няма начин да промениш нещо в тях.
— Какъв е този друг начин да виждаш хората, дон Хуан?
— Хората изглеждат различни, когато виждаш. Малкият дим ще ти помогне да виждаш хората като нишки светлина.
— Нишки светлина?
— Да. Нишки като бяла паяжина. Много фини лъчи, които циркулират от главата до пъпа. По този начин човек прилича на яйце от циркулиращи нишки. А ръцете и краката му са като сияйна козина, бликаща във всички посоки.
— Всеки ли изглежда по този начин?
— Всеки. Освен това, всеки човек е във връзка с всичко останало, макар и не чрез ръцете си, а чрез сноп дълги нишки, които излизат от центъра на неговия корем. Тези нишки свързват човека с окръжаващата го среда. Те поддържат неговия баланс. Те му дават стабилност. Така че, както навярно ще видиш някой ден, човекът е едно сияйно яйце, независимо дали е просяк или крал, и няма начин да промениш нещо. Или по-скоро, какво би могло да се промени в това сияйно яйце? Какво?