Духът на воина не е приспособен нито към глезене и оплакване, нито пък е приспособен да печели или губи. Духът на воина е приспособен само за борба и всяка борба е последната битка на воина на тази земя. Затова изходът означава много малко за него. В последната си битка на земята воинът оставя своя дух да лети свободен и чист. И докато води своята битка, той знае, че волята му е безукорна и се смее ли, смее.
Престанах да пиша и го погледнах. Дон Хуан се взираше в мен. Поклати глава и се усмихна.
— Ти наистина ли записваш всичко? — попита той със скептичен тон. — Хенаро казва, че никога не може да бъде сериозен с теб, защото постоянно пишеш. Прав е. Как може да бъде сериозен, след като постоянно пишеш?
Той се подсмихна, а аз се опитах да се защитя.
— Няма значение — каза той. — Ако някога се научиш да виждаш, предполагам, че ще го направиш по свой си странен начин.
Той стана и погледна небето. Беше около обяд. Каза, че още има време, за да предприемем ловно пътешествие до едно място в планината.
— Какво ще ловим? — попитах аз.
— Едно специално животно — сърна, глиган, а защо не и пума?
Замълча, а после добави:
— Защо не и орел.
Станах и го последвах до колата. Каза, че този път само ще наблюдаваме, за да разберем какво животно трябва да хванем. Тъкмо се качваше в колата, когато сякаш се сети нещо. Каза, че пътешествието ни ще трябва да бъде отложено, докато науча нещо, без което би било невъзможно да ловуваме.
Върнахме се и отново седнахме под рамадата. Исках да попитам за толкова много неща, но той не ми даде никакво време, а пак заговори.
— Идваме до последното, което трябва да знаеш за воина — каза той. — Воинът подбира нещата, които изграждат неговия свят.
Знаеш ли какво ти беше онзи ден, когато видя съюзника и трябваше да те изкъпя два пъти?
— Не.
— Беше изгубил защитите си.
— Какви защити? За какво говориш?
— Казах, че воинът подбира нещата, които изграждат неговия свят. Той подбира обмислено, защото всяко избрано нещо е защита, предпазваща го от атаките на силите, които се стреми да използва. Воинът използва своите защити, за да се предпазва например от своя съюзник.
Средният човек, който по същия начин е заобиколен от тези необясними сили, е в неведение за тях, защото има други видове специални защити, с които да се предпазва.
Той спря и ме погледна. В очите му се четеше въпрос. Не разбирах какво иска да каже.
— Какви са тези защити? — настоях аз.
— Това, което правят хората — отговори той.
— Какво правят те?
— Добре, огледай се наоколо. Хората са заети с човешките си дела. Това са техните защити. Когато магьосникът се срещне със съюзник от тези необясними и непреклонни сили, за които говорим, неговата пролука се отваря и го прави по-чувствителен към собствената му смърт от обикновено. Казвал съм ти, че ние умираме през тази пролука, следователно, ако тя е отворена, човек трябва да е подготвил своята воля, за да я запълни. Ако е воин, разбира се. Ако не е воин като теб, той няма до какво да прибегне, освен до всекидневната дейност, с която да отвлече съзнанието си от страха от срещата и така да даде възможност на пролуката да се затвори. Онзи ден, когато срещна съюзника, ти ми се разсърди. Аз предизвиках твоя гняв, като спрях колата ти. Аз предизвиках и усещането ти за студ, като те потопих във водата. Гневът и студът ти помогнаха да затвориш своята пролука и ти беше предпазен. На този етап от твоя живот обаче ти вече не можеш да използваш подобни защити така ефективно, както средният човек. Знаеш твърде много за тези сили и сега най-сетне си пред прага да започнеш да чувстваш и действаш като воин. Старите ти защити вече не са сигурни.
— Какво трябва да правя?
— Действай като воин и подбирай нещата за своя свят. Вече не можеш току-тъй да се обграждаш с разни работи. Казвам ти го с най-голяма сериозност. Сега за първи път не си в безопасност с досегашния си начин на живот.
— Какво имаш предвид под подбор на нещата за моя свят?
— Воинът се среща с тези необясними и непреклонни сили, защото съзнателно ги търси и така той винаги е готов за тази среща. Ти обаче, никога не си готов. В действителност, ако тези сили дойдат при теб, ще те изненадат. Страхът ще отвори твоята пролука и животът ти неудържимо ще изтече през нея. Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да бъдеш подготвен. Мисли, че всеки миг съюзникът ще изникне пред очите ти и че трябва да бъдеш готов за него. Срещата със съюзника не е парти или съботен пикник и воинът поема отговорността да защитава живота си.
Тогава, ако някоя от тези сили те потупа и отвори пролуката ти, ти трябва съзнателно да се бориш да я затвориш сам. За тази цел трябва да имаш няколко подбрани неща, които да ти носят покой и удоволствие. Неща, които можеш да използващ, с цел да отвлечеш мислите си от своя страх, да затвориш пролуката си и да бъдеш цял.