— Тогава те питам.
По нета отново се разнесоха виковете на Ана.
— Те никога няма да се върнат у дома, не че искат. Ти например искаш ли? Не мисля… — каза вместо отговор нещото.
— Какво си ти?
— А ти? Търсеше смисъла? Аз пък търся тия, които все още вярват в смисъла..Забавлявам се. Да видим… Коперник 34-90-87, това ли е?
— Да. — потвърди Димо, той включи нета и заговори — Кадет до контролна зала. Имам малък проблем тук.
— Няма смисъл. — гласа звучеше досадно спокойно.- Няма да те чуят, защото точно в момента установяват, че кораба е облъчен с неголяма доза рентгенови лъчи, от астероида. Не всъщност сега се чудят как така се случи това и между другото ще се обадят да спреш пускането на сондата.
— Димо, спри броенето и не мърдай от там. Имаме рентгеново облъчване, не можем да установим причините. Чуваш ли ме? — това вече не беше шега.
— Я… Ти вече си пуснал брояча.. След десет ли не можеше да спре обратното броене? Май да… Жалко, сега гнездото се отваря, то е точно под контролната кабина знаеш ли?
Кораба леко се разтресе, започваше тежкото приплъзване на преградите, които щяха да отворят незащитеното гнездо в иначе обезопасения срещу мощни лъчения кораб. Нещо като отваряне на рана пред армия микроби, кой от кой по-вредни.
— Сега би трябвало вече да нямаш преки началници. Лъчение от този порядък убива за минути, но знаеш ли защо ти казаха да седиш тук, защото кабината с техниката е най-добре защитената част от кораба, освен това ако си затворил вратата добре. В нещо като херметизирана капсула си, но при тези обстоятелства просто се отлага неизбежното. Кажи ми сега какъв е смисълът?
Димо примигна.
— Какъв е? Какво си ти, под дяволите?
— Много хубав израз използва. Имам много имена, но да се става като в банален сатанински филм. Създателят освен всичко друго създаде и Рушителят, понеже ако няма рушител Създателят много скоро ще умре от скука и сам ще започне да руши. На Него това не му си видя много забавна перспектива и ето ме мен. Понякога като няма какво да правя си играя с хората. Всички в началото вярват в доброто, понеже Той направи началото съзидателно, а накрая в нищо не вярват освен в хапчетата, които позволяват на органите им да функционират, а някои и в това не вярват, понеже Той знаеше, че прекалено съвършеното същество много бързо ще Го забрави. Така..
— Но в това няма смисъл! Да създаваш и едновременно рушиш.
— Напротив, не можеш да създаваш без да рушиш, както и да е много се заприказвахме, а аз имам два пътнически кораба за „обработване“, както му викате вие. Сега те оставям, след три часа, ше дойде спасителен екип, и ако до тогава не ти е свършил кислорода ще те спасят, но не се кахъри ще ти свърши.
— Боже, полудявам.
— По-точно умираш, освен това него не го е еня понеже днес из любимата ти красива планета се родиха 30 000 000 бебета, и всичките благодарение на Неговата милост. Как да не харесваш такива велики души?!
Благоевград; 27.III.2001