Красномир Крачунов
Една тънка струйка дим
В късния следобед, когато Слънцето сърдито залязва зад равния хоризонт, Самуел Райт Бътлър, наричан от приятелите си просто Сам, се метна на коня си и запрепуска към Черните развалини.
Предисторията на това събитие започна рано-рано сутринта. Сам бе събуден, както обикновено, от мученето на жадните и неиздоени крави. Бързо се облече, плисна две шепи вода на лицето си и изтича на двора. По стар навик огледа небето, надявайки се на поне най-малък намек за скорошен напоителен дъжд. За съжаление и този ден се очертаваше напълно ясен и безплоден.
Отправи се към обора и на средата на пътя се спря отново втренчен в небето. Едва забележима тънка струйка дим се издигаше над Развалините. Минута по-късно тя се стопи и синевата придоби първородната си непорочност.
Сви гъсти черни вежди, намръщи помургавяло чело и дълбоко се замисли. Изглежда някой непознат бе запалил огън. А по тези диви и затънтени места, отдавна откъснати от цивилизацията, непознат почти сигурно означаваше враг. Страннато бе, че са се осмелили да се настанят в изоставения град сред дебнещи и непонятни опасности, където рядко човек бе успявал да преживее нощ от залез до изгрев. А може и да са попаднали там в ранните часове…
Последната мисъл сякаш донякъде го успокои — зае се с всекидневните си грижи. Животът в тази враждебна пустиня е невъзможен без здрави нерви и волско търпение.
Стресна го тревожно мучене. Животните се мятаха изплашени край яслите. Сам инстинктивно се хвана за револвера и мигновено го измъкна от кубура. Отвори портата и веднага отскочи в страни. Кравите панически профучаха край него и едва не го стъпкаха. Стадото се събра на куп в средата на двора, успокои се и търпеливо зачака следващите събития.
Сам влезе в обора. Спря се да свикнат очите с полумрака. Услуша се и долови леко шумолене. Имаше неканен гост.
Крачка по крачка напредваше към другия край на помещението и оглеждаше всяко местенце и ъгълче.
Острото парализиращо съскане, атаката и изстрелите се сляха в едно. Първият куршум удари нападащата змия в основата на главата и пречупи грбначния и стълб. Вторият порази посестримата и. Гъвкавите тела се замятаха като еластични кожени камшици в предсмъртен танц.
Сам стоеше разтреперан и дълго не успя да успокои пръстите си. Пясъчните кобри нападат мълниеносно без предупреждение и още преди да са впили зъби, изхвърчава струйка отрова, проникваща през кожата. Освен умение се иска и достатъчна доза щастие, за да ги улучиш.
Гледаше разтревожен ръцете си. Напоследък нещо нервите не издържат.
Навън кравата Рита замуча мъчително с прекъсвания и след кратка агония падна мъртва на земята. Напразно човекът се опита да и помогне.
Сам яростно изруга и се зае да погребва трупа.
После дълго и упорито претърсва обора. Въпреки старанието си не успя да открие как змиите са проникнали вътре, преодолявайки биологичните защити срещу опасни натрапници.
Денят започна лошо…
Тънката струйка дим не му даваше мира. Независимо от неприятностите и натрупаната умора ще се наложи да посети дръзките скитници. Реши и се успокои. Прибра животните в обора — те инстинктивно отбягваха лобното място на змиите — затвори херметично вратите и прозорците, продуха помещението с приспивателен газ и като видя кравите да лягат успокоени и упоени на пода пред яслите, законсервира и останалата част на фермата.
Влезе в дома си и по витата стълба се спусна под земята. Спря се пред яката стоманена врата, свали от шията си златната верижка, долепи кръстчето към ключалката и същевременно натисна с палец опознавателния бутон.
Преградата се отмести плавно и безшумно. Пред очите на Сам се разкри просторно светло помещение, в средата на което се бе опнала неподвижна яката снага на Буцифал — конят-робот.
Усмихна се с надежда и любов.
Роботът е най-верния приятел на човека.
Процедурата по оживяването може да започне.
Спря го събуденото чувство за опасност. Дръпна се назад, инстинктивно против волята си. Остра болка прониза главата. Направи крачка напред и ще ти олекне. Конят те чака. Направи крачка напред. Конят те… Прекъсна поредицата мисли. Досети се: Внушават чужди желания. И се освободи от злата магия!
Огледа се и не видя нищо подозрително.
Сърцето му се стегна и заби по-силно.
Какво се бе случило през последните няколко секунди?
Отвори вратата. Закачи верижката на врата си и пъхна кръстчето в пазвата си да допира живата гръд. Влезе вътре. Възрадва се на Буцифал. До тук нищо особено… Пристъпи напред… Събуди се съмнението — беше собствена мисъл. Дръпна се назад. В този момент се опитаха да го подчинят.