Той отвори още една врата и се оказаха в запазен апартамент. Нещата бяха така добре подредени, сякаш обитателите му вчера са тръгнали някъде на почивка и ще се върнат след няколко дни. Дори прахта не беше успяла да се натрупа достатъчно по мебелите.
— Отиваме в хола — нареди Буцифал. — Ти лягай на канапето и се опитай да заспиш, ако ти е възможно да се отпуснеш. Аз се настанявам на пода и ще бдя за неприятни изненади.
Замълча и след това добави с носталгия:
— Почти е непроменен.
— Какви ги приказваш?
— Спомени от неизживян живот — иронично обясни конят-робот и замря протегнат на пода.
Сам се хвърли в леглото, изпита върховна наслада от допира на чисти чаршафи и моментално заспа…
— Кафе или чай? — побутна го с копито конят.
— Нима има?
— Поразтършувах се докато хъркаше и намерих няколко пакета. Добре са запазени.
И той посочи димящите чашки.
— Предпочитам първо кафе и после чай.
— Пий по-бързо, налага се да тръгваме. Преваля пладне и сега градът е най-спокоен.
— Обясни ми…
Ш-ш-шт! Да не говорим за минали работи сега. Спасим ли се и ако имам добро настроение, съм в състояние да ти разкажа разнообразни истории. Знай едно, тук, съществуват още няколко подобни места в Града, ти си в безопасност през цялото денонощие. Това е тайната на Смит.
— Ти все повече ме учудваш и плашиш.
— Има защо. Да тръгваме.
Улиците изглеждаха така пустинни както и през ноща, но приказно красиви в багрите на слънчевия ден.
— Излизаме вън от безопасната зона.
— Да бяхме се върнали? Можем да изчакаме няколко дни и тогава да тръгнем.
— Тези които ни преследват, не го правят от злоба. Съществува причина, за съжаление непонятна за мен, поради която желаят нашата смърт. Щом узнаят, че не сме се върнали в ранчото, ще усилят засадите и ще ни търсят много по-упорито. Тук е безопасно от магиите на града и достъпно за наемни убийци в човешки или конски вид.
— Разбрах, да продълшаваме.
Съхранената част на града скоро свърши, оказаха се край полусрутена, обрасла с тръни и цветя, постройка. Свърнаха край нея и продължиха по тясна уличка. Някога нейните обитатели са се гордеели с ароматните акации, сега преплетените клони образуваха истински трънен таван и добре, че в приземния етаж се съхраняваха още някои достъпни проходи.
Пробягна гризач — с остра муцунка и слепи очи. Пресечи им пътя — на добро или на лошо е? След минута други два излязоха зад тях през някаква дупка от мрачните си подземия и завъртяха любопитно нослета.
— Наближаваме най-опасната част на пътя — предупреди Буцифал — приготви се за стрелба. Видиш ли нещо да шава, натискай спусъка, докато имаш муниции. Прави го без да ти подсказвам.
Следващите няколко стотин метра преминаха без приключения. Дребните животинки, излезли от дупките си да се разходят спокойно на припек, не влизаха в сметките. Грубо ръмжене стресна Сам. Пушката сама се насочи към источника на неприятния шум. Показа се някаква тромава фигура.
— Не стреляй — прекъсна го Буцифал.
— Това пък какво е? — ядоса се Сам — преди минута беше „стреляй“, сега — „не стреляй“. Докога ще ме разиграваш?
Животното се приближаваше.
— Обстоятелствата се промениха — обясни Буцифал. Не съм и предполагал, че Доркан ще се появи в тази част на града, територията му е другаде. Той не бива да се напада.
— Защо?
— Не знам.
— Тогава защо твърдиш, че…
— Интуицията ми е конска, но за разлика от човешката никога не ме е лъгала.
Сам си помисли, че конят получава информация от друг, неизвестен источник. Обхвана го тревога. Ако този источник е враждебен, походът ще свърши нещастно. Сигурно костите му ще се белеят някъде из тези улици, докато прахта ги засипе.
Доловил тези мисли с шестото си чувство, Буцифал шумно се изсмя.
— Аз също бих предположил нещо подобно — обясни той. — Повярвай ми, тези неща ги знам. Откъде? — не съм в състояние да обесня. Механизмът е следния, виждам предмета и в главата ми се появява информация за него. Напразно се опитвам да определя, в мен ли се е съхранявала или някой отвън ми я предава.
— По-бързо определяй, този звяр се приближава към нас. Какво да правим?
— Той е сляп — ще изчакаме по ниски от тревата, по тихи от росата.
Отдалече звярът изглеждаше като симпатична мъхеста мечка. Приближи се и Сам видя, че това е старо същество с проскубана козина, разкъсани от безброй схватки уши, полуотворена безобразна уста, от която стърчаха остри пожълтели зъби, а на мястото на очите се разкриваха дълбоки празни дупки, от които излитаха дребни насекоми. Вървеше на четири крака. Понякога се изправяше и започваше да души с червения си нос. Пристъпваше олюлявайки се като стар пияница и отново шляпваше на земята. Движеше се на зиг-заг. Усети се неприятната му миризма.