Роботът внимателно следеше мечката и се стараеше да бъде по-далеч от нея. Когато застанаха един до друг, звярът изглежда усети нещо, изправи се по средата на улицата и злобно изръмжа. Човекът бе връхлетян от зловонен облак. Конят тихомълком се промъкна край Дорган и необезпокояван продължи пътя си.
Мечката размаха лапи, сякаш се опитваше да достигне невидим противник и като се убеди, че край нея няма никой, също продължи пътя си, мърморейки недоволно.
— Уплаших се — призна си коня.
— Толкова ли е страшен този Доркан?
— Появи се следната информация: който срещне Доркан, търпи незгоди, но остава жив, който я убие, чака го дълъг и щаслив живот…
— Обръщай веднага!
Сам се извъртя и потърси с очи мечката. Пръстите поставиха предпазителя на автоматична стрелба. Тромавия силует се поклащаше в равномерен ритъм.
Карабината се насочи към него.
— Последната информация противоречи на предишната.
— Искам незабавно да се махна от тук — изрева Сам.
— Дори с цената на невинен живот?
— Тази проскубана стара дама ще ми благодари, ако я освободя от бремето на физическия свят.
Той натисна до край спусъка и рой смъртоносни жила полетяха с характерния си писък към нещастното същество. Очакваше да го види гърчещо се на земята, а вместо това тялото и избледня и се стопи — изчезна от погледа. Куршумите се впиха в нейното пространство, заседнаха и след миг бяха изхвърлени със същата сила в обратна посока.
— Глупак — изцвили съвсем натурално конят — сега преследвачите ни откриха.
— Убийственият отговор се вплете в защитното поле и се разлетя на всички страни. Зачаткаха удари по съседните сгради. Неприятен звън следваше рикушетите. Посипаха се парченца светъл тържествен мрамор и изпотрошени стъкла.
— Разбра ли сега защо не може да се убие Доркан? — запита ехидно Буцифал.
— А ти защо не ме предупреди — разяри се Сам.
— Да не мислиш, че щях да си мълча, ако знаех.
С трясък над тях излетя от рамките си някякво стъкло. Обгърна ги плазмен облак. Роботът напрегна сили и неутрализира пламъците; метна се към най-близката врата, при което Сам бе прикован към седлото от неочакваното претоварване. Следващия заряд избухна на празно място. Скрайчеца на окото си човекът видя да се топят камъни и огнените капки да текат към пода по огромни огненочервени висулки.
— Официално съобщение — проговори с металически глас Буцифал. — Акумулаторите ми са изтощини, скоро ще се наложи да се разделим.
— Кога успя да прахосаш толкова много енергия?
— Поемането на плазмен удар, на който се подложихме не по моя вина, винаги е съпроводено с изразходването на огромно количество енергия, особено при защита на месно разрушима биоматерия, надарена с лековат мозък.
— Упрекваш ли ме?
— Направих всичко възможно да се измъкнем. Надхитрих съдбата, враговете, приятелите, дори любителите на мърша и вместо вместо да се ръководят от разума и здравия смисъл, разни човечета се поддават на примитивни инстинкти. Да лишиш някого от живот без нужда, за собствена изгода, не винаги е изгодно. Запомни го, ако успееш да оцелееш.
— Не ми чети морал — ядоса се Сам. — Виновен съм. Но какво да се прави: ние, хората, винаги се стремим да решим нещата по най-лесния път, с един удар, радикално. Съблазанта бе така голяма, че не устоях. Прости ми.
— Добре де — спря го Буцифал — добре. Стегни се. Докато сме живи и свободни има надежда.
Подземията, през които се наложи да преминат, изглеждаха мрачни и безжизнени. От таваните падаха мръсни капки вода. Многобройните съоръжения ръждясваха на спокойствие и прохлада.
— Не ми харесва този път — мърмореше Буцифал на себе си — не ми харесва… никак не ми харесва… никак… но друг няма… този е единствен.
Разтвори двукрила люлееща се врата и през нея излязоха в обширен кръгъл двор, приличащ на гладиаторска арена. Блъсна ги ярката светлина на Слънцето и без да иска Сам затвори очи. Разбягаха се жълтеникави сенки, сред които се оформи образа на Ред.
Дали се е спасил?
— Ред, какво правиш? — извика в душата си, а когато отвори очи и се обърна към белия свят, видяпред себе си, как от дъното на двора се изправя човешката фигура на Ред, възседнала Адам. Огненият сноп мигновено излетя от неговия пистолет. — Враг ли си ми, Ред?
Буцифал се изправи на задните си крака и пое с желязна гръд разрушителния заряд. Защитното поле се огъна — акумулаторите се изтощиха. Металът се разтопи и от предишния красавец остана димящ разкривен куп развалини. Преди да загине конят изхвърли Сам от седлото, като го насочи право в най-близката врата.