— Искаш да умреш бързо и безболезнено? — почти запита Ред. — Не братко, полага ти се да се помъчиш. Ставай.
Краката сами го понесоха. Гърмяха изстрели и се сипеха удари, които го насочваха към някаква неясна цел. Няколко пъти, когато се обърна забеляза освен Ред още две забулени фигури, да препускат след него.
Болките проникнаха дълбоко в мозъка, парализираха разума и изтръгнаха отчаян вик. Животното излезе навън и света изгуби своя смисъл.
Просветление!
— Убий ме — извика Сам и се обърна към Ред.
Конят Адам го подхвана с металните си лапи и запрати високо във въздуха. Допира на кожата с вятъра, успокоителния хлад, подсказа, че с облеклото нещо не е в ред. По-точно казано то липсваше.
Падането се превърна в болезнен процес, смекчен донякъде от Адам. Изтърколи се по земята и за сетен път се нагълта с отвратителна прах.
— Аз не съм хладнокръвен убиец — произнесе иронично Ред и лицето му се изкриви в тъжна насмешка. — Искам да те изпепеля. Жена те е родила, на прах ще се превърнеш. Гледам голия ти задник и ми се ще да натисна спусъка. Плазмата ще превърне тялото ти в нагорещен газ. Миризмата ще я понеса. Опитвам се да го направя и не успяваам. Вътрешното чувство за справедливост ме спря. Давам ти шанс.
Сам усети прилив на нови сили.
— Виждаш ли шосето? Да!? Радвам се, че не си изгубил напълно ориентация. Успееш ли да преминеш невредим на другата страна, можеш спокойно да се прибираш в ранчото си. Оръжието ти ще сложа пред портата.
— Измисли нещо друго, дръж ме роб цял живот, продай ме на друга планета… Прави каквото искаш, дори ме убий веднага, само не ме карай…
— Ще тръгнеш — уверено каза Ред. — Адам, посочи му пътя!
Конят вдигна левият си крак и от копитото се показа нажежено острие. Миризмата на изгоряло месо и болезнения вик се сляха в едно.
— Върви, приятелю, върви — настоя смирено Ред. — Бледите сенки те очакват. И бог да ти е на помощ.
— Почакай за миг.
— Какво има?
Отпусна се на земята и прекара пръсти по петата на десния си крак. Опипа забилия се трън и с ноктите си го извади. Бликна кръв. Шепа прах покри раничката.
— Така правихме като деца — обясни Сам. — Вземи го — протегна тръна. — Когато загина, изпрати писмо с него на адрес… ще го намериш в ранчото на масичката до леглото ми. Обещаваш ли?
— Обещавам.
Сам се надигна и в тъмнината, хипнотизиран от пробагващите „Бледи патрули“, стъпи на магистралата. Изпита яркото впечатление за необичайна реалност. Измина десетина крачки… още десетина… и още десетина, стигна средата… Още беше жив! Той е жив! Жив! Защо е жив? Каква е причината? Продължи нататък…
И край него просвистя първия куршум. Помисли, че стреля Ред. Не! Дошъл бе някъде от висините. Отекна картечен ред. Пресичаха му пътя към другата страна. Погледна назад. Там стоеше Ред готов да стреля с плазмения пистолет. Някой искаше той да стои в средата на пътя.
Съвсем на близо бе „Брода“. Затича се към него.
— Минавай напряко — разнесе се вика на Ред. — Така не сме се уговаряли.
— Напряко стрелят.
— Та в това е номерът! Ти какво искаш, да те галят ли?
Куршумите на Ред се забиха пред него.
В никакъв случай не трябва да спира. Встрани няма спасение. Назад също. Напред е надеждата. Само да намери някакво прикритие.
Мярна се застиналия силует на стария робот. Навя му тъга и непреодолима мъка — напомняше за близката смърт. Всъщност защо не? Само там! Направи се, че спира, после се хвърли с всички сили и преди врагът да се усети, залегна в зелената трева и се изтърколи под машината. Там съществуваше същинско гнездо. Ред изстреля няколко куршума, но беше вече късно дори за плазмен удар.
— Добре ли си, човече?
— Ти! — изуми се Сам. — Ти си жив.
— Много повече от тебе. Твоят път може да свърши всеки миг, за моя не се вижда краят. Добре дошъл. Самотата през последните векове оказа лоша услуга на културното ми израстване. Би ли ме просветлил за последните литературни новини. А, не се обиждай, че ти говоря на „ти“, така съм свикнал.
— Попитай ме за нещо друго.
— Да поговорим за театралните представления на Бродуей. Харесал си бях една артистка и я нарочих за Бил. Бедният, не успя да се срещне с щастието си… Дали е остаряла?
— След толкова години най-вероятно е…
— О-о! За нея пиишеше, че е безсмъртна, вестниците я наричаха „Безсмъртната фея на Бродуей“. Аз вярвам в съвременните методи на биотехнологиите…
— Ти можеш ли да се движиш?
— Напълно съм изправен.
— Спаси ме!
— Не съм в състояние да го направя.
— Защо? Твой дълг е да помагаш на изпадналите в беда хора.
— Вярноста е моят занаят.
— С това искаш да кажеш…